Чародей

Най-големият му страх е да няма разкъсани вътрешности, чието съдържание да се е изсипало в коремната кухина. Ако това е станало, неговите умения няма да помогнат много. Той внимателно развива превръзките, опипва раните, помирисва ги, за да долови евентуалната смрад на загниване и с облекчение установява, че такава няма. Промива най-дълбоките рани с отвара от ориенталски билки в оцет. После ги зашива и превързва с цялото си умение, като ги докосва с амулета на Лострис и при всяко движение поверява внука й на божествените грижи.

С течение на времето, Таита намалява дозите опиум и изпитва огромна радост, когато Нефер идва в съзнание и му се усмихва.

— Таита, знаех, че си до мен! — после се оглежда все още замаян и пита: — Тя къде е? Къде е Минтака?

Когато му разказва всичко, мъката на Нефер е толкова силна, че почти може да се усети с докосване. Той не може да я скрие. Таита прави опит да го успокои с думите, че раздялата е временна и той скоро ще може да предприеме пътешествие на север към Аварис.

— Все ще измислим нещо за пред Наджа, та да те пусне — обещава той.

Известно време възстановяването на Нефер върви добре. На следващия ден той вече сяда в леглото и яде просеник и пилешка супа. Още един ден и вече пристъпя, с помощта на направени от Таита патерици. Иска месо. За да не повишава температурата на кръвта, Таита забранява червено месо, но допуска птиче и риба.

На четвъртия ден идва Мерикара и прекарва почти целия ден с брат си. Нейният смях и детинско бърборене го развеселяват. Нефер пита за Хесерет и иска да знае защо не е дошла и тя. Мерикара заобикаля въпроса и предлага още една игра на бао. Той нарочно оставя централния замък незащитен, за да й позволи да спечели.

На следващия ден, новините за страшното нещастие при Баласфура стигат в Тива. Според първите вести, Апепи е загинал с цялото си семейство, включително Минтака. Нефер отново ляга, този път сразен от мъка. Таита се вижда принуден да го упои пак, но само след няколко часа, раните на крака се възпаляват. В следващите дни общото му състояние се влошава и Нефер е на прага на смъртта. Таита бди над него и гледа, как се мята насам-натам в делириум, а ярките пурпурни линии на болестта протичат като огнени реки по крайниците и корема му.

От Долното царство пристига новината, че Минтака е оцеляла и не е погълната от огъня заедно с останалите членове на семейството си. Когато Таита прошепва този чудесна вест в ухото на Нефер, той изглежда чува и разбира. На другия ден е слаб, но с ясно съзнание и прави опит да убеди Таита, че е достатъчно здрав, за да предприеме пътуването на север, та да бъде с Минтака в тия дни на безгранично страдание. Таита внимателно го разубеждава, но обещава, че щом наистина е достатъчно укрепнал за такова пътуване, той ще употреби цялото си влияние пред Благородния Наджа, за да го убеди да пусне момчето в Аварис. С тази цел и надежда пред себе си, Нефер отново събира всички сили за борба с болестта. Пред очите на мага, той печели битки срещу треската и зловредните процеси в организма си, само със силата на волята.

Благородният Наджа се завръща в Тива и само часове по-късно, Хесерет идва да посети брат си за пръв път след раняването му. Тя му донася сладкиши, гърне див мед и великолепна дъска за бао, изработена от ахат и с фигури от слонова кост и черен корал. Тя е мила, безкрайно нежна и загрижена за здравето му, като се извинява, че го е пренебрегвала досега.

— Моят скъп съпруг, регентът на Горен Египет, преславният Благороден Наджа, беше на път дълги седмици — обяснява тя — и аз толкова много тъжах за него, че не бях подходяща компания за никого, да не говорим за болен. Опасявах се, че страданията ми могат да ти повлияят зле, скъпи мой Нефер. — Тя остава при него час, пее му и разказва някои от събитията в двореца — повечето от тях скандални. Най-накрая казва:

— Съпругът ми, регентът на Горен Египет, не обича да го напускам задълго. Толкова сме влюбени един в друг, Нефер. Той е прекрасен човек, толкова предан и добър към теб и цял Египет. Трябва да му се довериш напълно, като мен. — Изправя се и сякаш между другото добавя: — Сигурно ще се успокоиш, като научиш, че фараон Трок Урук и моят скъп съпруг, регентът на Горен Египет, ръководени от държавнически съображения, решили да анулират годежа ти с онази малка хиксосийска варварка Минтака. Толкова ми беше мъчно за теб, когато научих, че са и наложили подобен позорен брак. Моят съпруг, регентът на Горен Египет, беше против от самото начало.

След като тя си отиде, Нефер се отпусна безсилно на възглавницата и затвори очи. Когато след малко дойде Таита, той се уплаши от новото отслабване на момчето. Свали превръзките и установи, че възпалението се е върнало и от най-дълбоката рана изтича зловонна гъста и жълта гной. Остана до него цяла нощ, като използва всички свои знания и умения, да отпъди злите сили около младия фараон.