Чародей

След оня бедствен сватбен ден, той я остави на мира. През по-голямата част от това време беше на поход, а когато се връщаше за малко, просто я избягваше. Може би му беше противна с грозните си рани, а може и да го беше срам, че не успя да консумира брака си. Минтака не се замисляше много за причините, просто се наслаждаваше на временното отсъствие на животинското му внимание.

В южната част на царството избухна ново сериозно въстание. Трок го потуши зверски. Изкла всички, които се съпротивляваха, конфискува имуществото им и продаде семействата им в робство. Благородният Наджа изпрати две големи подразделения да помогнат на братовчеда — фараон, за да може да участва и в подялба на плячката.

Минтака знаеше, че Трок се е завърнал триумфално в Аварис преди три дни, но още не го бе виждала. Благодари на богинята за това, но радостта й беше прибързана. Повикването дойде на четвъртия ден. Минтака трябвало да вземе участие в извънредна среща на държавния съвет. Било толкова спешно, че имала само един час да се приготви. В съобщението се поясняваше, че ако пренебрегне поканата, охраната ще я довлече в съвещателната зала насила. Не й оставаше никакъв избор и робините я облякоха.

Това е първият случай след сватбата, в който Минтака се появява на публично място. С умело поставения грим, тя е хубава, както винаги, седнала на трона си под този на фараона, в наскоро преустроената и пищно украсена заседателна зала. Тя прави опит да се покаже безразлична и стои настрана от работата на съвета, но забравя решението си, когато вижда дворцовия хералд33 да влиза в залата и да се просва пред двата трона. Навежда се напред в очакване.

Трок му нарежда да стане и да съобщи новините на съветниците. Когато се изправя, Минтака си дава сметка, че човекът е много развълнуван. Налага се да се прокашля няколко пъти, преди да е в състояние да заговори, а когато започва, прави го с толкова слаб и треперлив глас, че царицата отначало не разбира за какво става дума. Чува думите, но не иска да вникне в съдържанието им.

— Велики фараоне Трок Урук, царице Минтака Апепи Урук, благородни членове на държавния съвет, жители на Аварис, братя и поданици на обединен Египет, нося трагични вести от юга. Бих предпочел да загина в битка сам срещу стотина, вместо да ви ги съобщя. — Хералдът спира и пак кашля. Гласът му става по-висок и ясен.

— Спуснах се по течението на Тива с бърза галера. Като плавах ден и нощ и спирах само за да сменям гребците, стигнах Аварис за дванадесет дни. — Мъжът спира отново и разперва отчаяно ръце. — Миналия месец, в навечерието на празника на Хапи, младият фараон Нефер Сети, когото всички обичахме и върху когото възлагахме толкова надежди и вяра, починал от раните си, получени при лова на лъв, край селцето Даба. — В залата се разнася многоглас стон. Един от съветниците закрива очи с длан и хлипа без звук.

В настъпилата отново тишина хералдът продължава:

— Регентът на Горен Египет, Благородният Наджа, който принадлежи по силата на брака си към династия Тамоз и който е следващият, по линия на наследството, е провъзгласен за фараон, на мястото на покойния Нефер Сети. Той дарява земна благодат с името си Киафан, той живее във вечността с името Наджа, цял свят трепери пред него, с името му фараон Наджа Киафан.

Плачът за стария и приветствените възгласи за новия фараон се смесват.

В настъпилата суматоха, Минтака гледа хералда. Лицето й е станало мъртвешки бледо под грима, а очите нямат нужда от въглен, за да бъдат огромни и трагични. Около нея се стъмва и тя се олюлява на трона. Макар да чу с ушите си заговорниците, все не вярваше, че тази смърт наистина ще настъпи. Успя да си внуши, че и без нейното предупреждение и с подкрепата на Таита, Нефер ще избегне по някакъв начин мрежата на злото, опъната от Наджа и Трок.

Трок я наблюдава с лукава, тържествуваща усмивка и тя знае, че болката й му носи наслада. Това не я интересува вече. Нефер си отиде, а с него и нейната воля за съпротива и живот. Тя става и излиза от залата като сомнамбул. Очаква съпругът й да я върне, но той не го прави. В общата възбуда и объркване, малцина забелязват оттеглянето й. Тези, които го правят, разбират мъката й. Те си спомнят, че съвсем неотдавна е била сгодена за покойния фараон и прощават невъзпитаното й поведение и грубото погазване на протокола.

Три денонощия Минтака седи в покоите си и не яде. Пие по малко разредено с вода вино. Заповядва да я оставят насаме — гони дори робините. Не приема никого, нито дори изпратения от Трок лекар.

На четвъртия ден праща да доведат първожрицата на храма на Хатор. Остават насаме с нея целия преди обед и когато по пладне старицата си тръгва, на главата й има бял шал — знак за траур.

На следващата сутрин, жрицата се връща с две послушнички, които носят голяма кошница от палмови клони. Оставят я в краката на Минтака, покриват глави и се оттеглят.

Жрицата коленичи пред Минтака и пита:

— Сигурна ли си, че искаш да поемеш пътя на богинята, дъще моя?

— Нямам друга причина да живея — отвръща просто царицата.