Чародей

Трок кара с една ръка, а с другата притиска здраво булката, за да не му избяга още веднъж. Армията е строена в шпалир по протежение на целия път, войниците крещят благопожелания и хвърлят в колесницата амулети за щастие и късмет. Други подават на Трок купи вино, когато минава и той спира да пие. Голяма част разлива по туниката си, за да добави винени петна към кръвта от бузата си.

Докато стигнат палата, Трок е цял в кръв и вино, прашен и запотен от карането и от усилието да притиска жена си, одързостен от алкохола и с подивял от похот поглед.

Внася Минтака в новите им покои, а стражниците гонят тълпата с извадени саби. Те обаче не се разотиват, а се скупчват пред двореца, за да крещят насърчително на жениха и да дават неприлични съвети на булката.

В спалнята Трок хвърля Минтака върху бялата овча кожа и започва да се бори с две ръце с непослушния саблен пояс, като обсипва със сочни псувни отказващата да се отвори тока. Минтака пада на леглото и отскача от него с пъргавината на подгонен от пор заек.

Тича към вратата на терасата, но тя е залостена отвън, според разпорежданията на Трок. Мъчи се отчаяно да я издърпа към себе си с пръсти и нокти, но вратата е масивна и дори не потрепва от усилията й.

Отзад, Трок се справя най-накрая с пояса и се кандилка към нея, захвърлил с дрънчене сабята на плочите.

— Блъскай, колкото си щеш, красавице! — фъфли той. — Колкото повече пискаш и се бориш, толкова по-корав ми става.

Хваща я с едната ръка през кръста, а с другата посяга към гърдите й.

— В името на Севт, какъв е тоя зрял, сочен плод? — Стиска здраво с мазолеста от ефеса на сабята и юздите на колесницата лапа. Болка пронизва гърдите й, тя пищи и се извива в ръцете му, като се мъчи отново да издере очите на врага. Той я хваща за китката.

— Няма да минеш два пъти с един и същ номер. — Отлепя краката й от пода и я мъкне към леглото.

— Бабуин!32 — крещи тя. — Смрадлива космата маймуна! Вонящо животно!

— Сладка е любовната ти песен, мъничката ми. Сърцето и тоягата ми растат, като чувам колко силно ме желаеш.

Хвърля я върху кожата и този път я приковава на място с огромна мускулеста ръка. Лицето му е на сантиметри от нейното. Космите на брадата гъделичкат лицето й, а дъхът му вони на кисело вино. Той се изсмива и с извит като кука пръст разпаря дрехата й от шията до под кръста.

Измъква гърдите и ги стиска една по една така силно, че оставя червени следи от пръсти върху нежната плът. Щипе и тегли зърната, докато потъмнеят, а после прокарва дясна длан по корема й. Мушка закачливо дебел пръст в пъпа, а след това се мъчи да вкара длан между бедрата й. Тя сключва крака, като прехвърля бедрата едно връз друго.

Внезапно той се отдръпва и я възсяда с тежестта на цялото си тяло, така че да не може да мръдне и смъква туниката си. Под нея не носи нищо. Тялото му е тренирано в битки, лов и грубиянски игри и макар погледът й да е замъглен от болка, сълзи и уплаха, тя долавя очертанията на масивни рамене и изпъкнали мускули, дебели и възлести крайници като ливански кедър.

Като не спира да я притиска под себе си, той се извива, докато коремът му опира нейния, а твърдата козина на гърдите му започва да стърже нейните. С нарастващ ужас, тя усеща огромния пенис върху корема си.

Бори се, сякаш не за честта и достойнството си, а за самия живот. Опитва се да го захапе за лицето, но малките й остри зъби се оплитат в гъстата брада. Впива пръсти в гърба му и кожата се раздира под ноктите, но той сякаш не забелязва.

Мъчи се да вкара коляно между бедрата й, а тя продължава да ги стиска едно върху друго. Всеки мускул в долната част на тялото й е замръзнал от страх и отвращение, твърд и непреодолим като в гранитната статуя на някоя богиня.

И двамата са плувнали в пот, той повече. Потта се стича от тялото му, прави кожата и на двамата хлъзгава и тя усеща как огромният му член се насочва към мястото, където се сключват бедрата й.

Внезапно Трок надига горната част на тялото си и я удря силно с отворена длан през лицето. Ударът разтърсва стиснатите й челюсти и разбива носа и устните й. В устата й потича кръв, а съзнанието й потъва в мрак.

— Отвори се, кучко! — задъхва се той отгоре й. — Отваряй тая малка топла цепка и ме пусни вътре. — Той напира яко с бедра, а тя усеща как отвратителното нещо се плъзга по корема й. Даже в настъпилия след удара мрак, тя продължава да стиска, но си дава сметка, че няма да издържи дълго — той е прекалено едър и силен.

— Хатор, помогни ми! — Затваря очи и се моли. — Миличка богиньо, не го позволявай!

Чува го да стене отгоре й и бързо отваря очи. Лицето на Трок е подпухнало и тъмно от придошла кръв. Усеща как извива гръб и пак стене, сякаш от болка. Очите му са широко отворени, невиждащи и налети с кръв. Устата му е извита в ужасяващ гърч.