Чародей

Вън от тези ограничения, Трок прави постоянни усилия да спечели благоразположението на Минтака. Всеки ден й поднася поне по един скъпоценен подарък. Един път са чифт великолепни бели жребци, които тя на свой ред веднага дава на капитана на галерата. На следващия ден идва позлатена и украсена със скъпоценни камъни колесница, пленена от собствения й баща от либийския цар. Дава я на командващия дворцовата гвардия, някогашен приближен на Апепи. После идват топ ориенталска коприна и сандъче със скъпоценни камъни, които тя разпределя между робините си. Като ги нагласява в скъпоценни одеяния, Минтака ги показва на Трок.

— Тия евтинии много подхождат за робините ми — отбелязва презрително тя, — но не и за жена с благородно потекло.

Новият фараон не се отчайва и когато отминават Асиут, за да навлязат в Долното царство, сочи потънало в пищна зеленина плодородно имение, проснато почти на левга покрай реката и казва:

— Това е вече твое, принцесо, подарък от мен! Ето ти акта за собственост. — Трок подава документа със самодоволна тържественост.

Още същия ден тя вика писарите и издава два документа: с единия дарява свобода на всички роби в имението, а с другия дарява самото имение на храма на Хатор в Мемфис.

Когато Минтака се опитва да разтуши душата си с песни и танци, игри на бао или гатанки с момичетата, Трок прави опит да се присъедини. Той кара две от робините да танцуват с него „Танца на трите лястовици“, а после моли:

— Кажи ми гатанка, принцесо!

— Смърди като пръч, с вид на пръч, а тръгнал да ухажва благородна газела, що е то? — пита тя със сладък глас. Момичетата се кикотят, а Трок се черви и мръщи.

— Ще ме простиш, принцесо, но това е твърде сложно за мен — казва той и отива при офицерите си.

На другия ден е простил, но не е забравил. Стигат селцето Самалут и той кани на борда странстваща група акробати, музиканти и фокусници. Един от фокусниците е приятен наглед мъж със смешен изговор. Репертоарът му обаче, е бедничък и недодялан. Щом разбира, че групата смята да се възползва от мирния договор и да стигне до Тива, за да се опита да изнесе представление пред южния фараон, Минтака изведнъж изпада във възторг от програмата и особено от номерата на фокусника Ласо. След представлението тя ги кани на шербет и фурми с мед. Прави знак на фокусника да седне в краката й. Той скоро забравя страхопочитанието си и я развлича с няколко истории, на които тя отговаря със звънък смях.

Под прикритието на веселата глъч и кикот на момичетата, тя моли Ласо да предаде съобщение на великия маг Таита, когато стигне Тива. Размекнат от оказаното му благоволение, фокусникът приема на драго сърце. Тя му дава да разбере, колко деликатна и тайна е неговата мисия и пуска в ръката му парче пергамент, което той скрива под хитона си.

Изпълнена с облекчение, тя вижда трубадурите да слизат на брега. Толкова време се чудеше, как да предупреди Таита и Нефер. Посланието съдържа обяснение в любов, а също предупреждение за смъртоносните намерения на Наджа, както и че сестра му Хесерет вече не бива да се ползва с доверие, тъй като е преминала в лагера на врага. Описва истинските обстоятелства около смъртта на братята и баща си. Накрая съобщава за намерението на Трок да се омъжи за нея, въпреки оброка с Нефер и моли любимия, да се намеси и да го предотврати.

По нейни сметки, трупата се нуждае от десет или повече дни, за да стигне до Тива. Тя се просва на палубата и моли Хатор предупреждението й да пристигне навреме. Тази нощ прекарва по-леко от всяка друга, след преживяния при Баласфура ужас. Събужда се почти весела и момичетата отбелязват, колко свежа и красива изглежда.

Трок настоява да закуси с него на предната палуба. Готвачите му са приготвили изобилие от храна. Присъстват двадесетина души и Трок се настанява до Минтака. Тя решава да не позволи на това натрапничество да помрачи радостното й чувство. Отнася се към него с подчертано пренебрежение и насочва целия си чар и остроумие към офицерите, които са по-голямата част от присъстващите.

В края на закуската, Трок призовава към внимание, с пляскане на ръце и е възнаграден с мъртва, раболепна тишина.

— Имам един подарък за принцеса Минтака — казва той.

— О, не! — Минтака потръпва. — И какво да го правя?

— Надявам се, този да се окаже повече по вкуса на принцесата, отколкото досегашните ми бедняшки приношения. — Трок изглежда толкова доволен от себе си, че тя започва да се чувства неудобно.

— Щедростта ти е зле насочена, Благородни! — Тя отказва да използва, която и да е от многобройните му нови титли. — Хиляди твои поданици, жертви на войната или чумата, гладуват и са в далеч по-голяма нужда.

— Това е нещо специално! То има стойност само в твоите очи — уверява я той.

Тя вдига ръце.

— Аз съм само една от твоите верни поданички. — Не прави дори опит да скрива сарказма си. — Щом настояваш, далеч съм от мисълта да ти противореча.