Чародей

— Ти ли, Трок? — шепне тя. — Ти си им сторил това! — Трок оставя обвинението без внимание. Космите по тялото на Апепи се подпалват и изчезват в миг, оставили кожата гола и черна. След това тя започва да се напуква и да пада на парцали. Рошавата му брада и гъста коса пламват като напоена в смола факла. Вече не крачи, а застанал на място с широко разкрачени крака, вдига Киан високо над главата си. Момчето е обгорено колкото него и на местата, където кожата е паднала, лъщи червено живо месо. Може би Апепи се опитва да хвърли момчето през борда, за да го спаси от пламъците, но силите му най-накрая го напускат и той стои прав като колос, с глава в пламъци, неспособен да събере остатъците от своята мощ, за да запрати сина си в мътната прохлада на Нил.

Минтака не може да мръдне, онемяла от ужаса на тази гледка. Струва й се, че това трае цяла вечност, докато изведнъж палубата пропада под краката на Апепи. Двамата със сина му падат в недрата на ада, а на мястото им се издига стълб от пламък, пушек и искри.

— Свърши се! — Гласът на Трок е безизразен и далечен. Пуска Минтака така внезапно, че тя пада в дъното на лодката. Поглежда втрещения екипаж. — Карайте към моята галера! — нарежда той.

— Ти стори това на моето семейство — повтаря Минтака, легнала в краката му. — Ще си платиш! Заклевам се, ще си платиш!

Чувства тялото си натъртено и ожулено, сякаш бито с възлест кожен бич. Баща й го няма вече. Няма я тази монументална фигура в нейния живот, която е мразила малко и много обичала. Няма го цялото й семейство, всички братя, даже и малкият Киан, който й е бил повече син, отколкото брат. Изгоря пред очите й. Цял живот няма да забрави тази гледка.

Лодката долепя борд до галерата и тя не прави опит да се противи, когато Трок я измъква като някаква кукла и я отнася в каютата си. Полага я на леглото с неописуема нежност.

— Робините ти са невредими. Ще ти ги изпратя — казва той и излиза. Тя чува как вратата се запоства отвън, а после стъпките му нагоре, по стълбата и по палубата над главата й.

— Значи съм затворничка — шепне тя, но това няма никакво значение, на фона на видяното преди малко. Заравя лице в смърдящата на застояла пот възглавница и ридае до пълно изтощение. После заспива.

37

Горящият кораб на Апепи отива към срещуположния бряг. Димът се издига високо в спокойния утринен въздух. Той вони на изгоряла плът. Когато Минтака се събужда, тя изпълва каютата и обръща вътрешностите й. Димът е предварително уговорен знак, защото слънцето едва надниква над източните хълмове, а флотилията на Благородния Наджа се показва от първия завой.

Робините го съобщават на Минтака:

— Благородният Наджа се върна с всички кораби. Вчера тръгнаха за Тива. Не е ли странно, че се появява тук толкова бързо, след като би трябвало да е на двадесет левги срещу течението?

— Повече от странно — съгласява се мрачно Минтака. — Трябва да се облека и да се приготвя за следващото зверство, което ми е приготвено.

Багажът й е изгорял заедно с царския кораб, но робините заемат дрехи от други благороднички. Измиват и накъдрят косите й, изкъпват я и я обличат в проста ленена пола, със златен колан и сандали.

Малко преди пладне на галерата пристига въоръжен ескорт и тя излиза на палубата. Очите й се насочват най-напред към черния корпус на царския кораб, изгорял до ватерлинията30. Никой не си прави труд да търси трупове в него. Това е жертвената клада на нейното семейство. Според хиксосийската традиция, мъртвите се изгарят, вместо да се балсамират и погребват с безкрайни церемонии.

Минтака знае, че баща й би одобрил такава смърт лично за себе си и това донякъде я утешава. После си спомня Киан и отвръща поглед. С огромно усилие на волята, сдържа сълзите си и слиза в лодката, която я откарва пред храма на Хапи.

Благородният Наджа я очаква с цялата си свита. Тя остава безучастна и бледа, когато я прегръща.

— Тежко време за всички ни, принцесо! — казва той. — Баща ти, цар Апепи, беше велик държавник и войн. С оглед на току-що подписания договор за мир между двете царства и обединяването на Египет в едно свято историческо цяло, той оставя опасна празнота. За доброто на всички, тя трябва да се запълни незабавно.

Хваща я за ръка и я отвежда при палатката, която едва снощи е дала подслон на пируващи гости и в която сега са събрани, потънали в скръб, по-голямата част от аристократите на двете царства.

Вижда Трок, прав пред цялото множество. Впечатляваща фигура, в цялото си великолепие. Сабята му е окачена на широк пояс, украсен с масивни златни пулове. Бойният му лък е преметнат през рамо. Зад него са се стълпили офицерите му, сурови, студени и застрашителни, въпреки вплетените в брадите им яркоцветни панделки. Вперили са погледи в нея и тя си дава сметка, че е последна от династията Апепи, останала самотна и беззащитна.