Чародей

Попита се, към кого би могла да се обърне и на чия вярност може още да разчита. Търси приятелски лице сред множеството. Всички са тук, съветници и помощници на баща й, офицери и пълководци, сражавали се под командата му в не една битка. Вижда как очите им бягат настрани. Никой не се усмихва и не отвръща на погледа й. Никога в живота си не се е чувствала така самотна.

Наджа я води до един мек стол в края на шатрата. Когато сяда, той и свитата му образуват кордон около нея, така че да я скрият от погледа на останалите. Убедена е, че това се прави преднамерено.

Благородният Наджа открива събранието с многословна жалба по трагично загиналите цар Апепи и неговите синове. След това се впуска в славословие за мъртвия фараон. Изброява десетките му победи и държавнически постижения, намерили своя връх в участието му при изработването на договора от Хатор, дарил мир на двете царства, разкъсвани от десетилетия междуособни войни.

— Без цар Апепи или друг силен фараон, който да се грижи за делата на Долното царство и да управлява в съгласие с фараон Нефер Сети и неговия регент в Тива, договорът от Хатор е в опасност. Да се връщаме към ужаса на шестте десетилетия война от миналото е немислимо.

Благородният Трок блъска ножницата на сабята си о бронзовия наколенник и вика:

— Бак-хер! Бак-хер! — Възгласът се подхваща начаса от военните зад гърба му и постепенно всички присъстващи започват да викат, докато ревът става оглушителен.

Наджа го оставя да продължи известно време, след което дава знак за тишина, с вдигане на двете ръце. Когато тишината е възстановена, продължава:

— След трагичните събития, цар Апепи не остави мъжки наследник на короната. — Той ловко заобикаля Минтака. — Аз се посъветвах спешно с висши чиновници и от двете царства. Техният глас за нов фараон е единен. Те всички желаят Благородният Трок от Мемфис да поеме в ръце властта, да сложи двойната корона и да поведе народа в благородната традиция, установена от цар Апепи.

Настъпва дълбока и продължителна тишина. Хората се гледат поразени и едва сега разбират, че докато са слушали внимателно думите на Наджа, две подразделения от войските на Трок са излезли мълчаливо от палмовите дървета и са заобиколили шатрата. Сабите им са в ножниците, но всички облечени в ръкавици десници са върху ефесите. Бронзовите остриета могат да излетят в миг. Множеството е вцепенено. Минтака се възползва от тишината и скача с думите:

— Благородни и верни поданици на Египет…

Не може да продължи. Четирима от най-високите хиксосийски войници са я наобиколили и с удряне по щитовете скандират:

— Да живее фараон Трок Урук! — Възгласът се подема от цялата армия. Силни ръце прихващат Минтака и под оглушителния рев на войската я извеждат навън. Тя се бори безуспешно, вика, но гласът й се удавя в мощния рев на тълпата. На брега успява да се обърне и да погледне назад. Вижда Благородния Наджа, издигнал двойната корона над главата на новия фараон.

После я качват в лодката и я връщат в заключената и охранявана каюта в галерата на Трок.

38

Минтака седи с робините в претъпканата каюта и очаква завръщането на новия фараон, за да научи своята орис. Момичетата й са обхванати от страх и объркване като нея самата. Опитва се да ги успокои. Заиграват любимите игри. Скоро им омръзва и тя пожелава да свирят на лютня. Нейната изгоря в пожара, но вземат назаем от охраната.

Минтака организира надиграване, като момичетата танцуват по ред в тясната каюта. Те се смеят и пляскат с ръце, когато новият фараон се завръща. Робините млъкват, но тя ги окуражава и скоро помещението се изпълва отново с весела глъч.

Минтака не участва във веселието. Тя е проучила внимателно обстановката. С каютата е свързана още една, съвсем малка — не по-голяма от шкаф. Тя служи за отходно място. В нея има голям керамичен съд с капак, както и кана с вода. Преградата между нея и следващото помещение е тънка и крехка — корабостроителите са се старали да не претоварват съда. Минтака е идвала на галерата и по-рано, в добрите времена, като гостенка, заедно с баща си. Знае, че от другата страна се намира голямата зала.

Минтака се шмугва в отходното помещение. Въпреки шума, който вдигат робините, тя чува мъжки гласове отвъд преградата. Разпознава ясния повелителен глас на Наджа и дрезгавите отговори на Трок. Долепя ухо до дъската и думите се чуват вече съвсем отчетливо.

Наджа освобождава ескорта. Чува ги да трополят навън. Следва продължителна тишина. Толкова дълга, че тя си мисли, да не би и Трок да е излязъл с войниците. Долавя бълбукането на вино, наливано в купи и изпълненият със сарказъм глас на Наджа казва:

— Не си ли се преосвежил вече, Велики?

Трок се смее и от завалената му реч Минтака разбира, че наистина е попрехвърлил.

— Хайде, братовчеде, не ставай лош. Пийни глътка с мен. Нека полеем успешния изход от нашето начинание. Да пием за короната на главата ми и онази, която скоро ще увенчае твоята.

Тонът на Наджа поомеква: