Чародей

— Когато преди година го замислихме, всичко изглеждаше толкова невъзможно, така далечно. Тогава ни подритваха и ни гледаха отвисоко, бяхме толкова далеч от трона, колкото е луната от слънцето. А ето ни сега тук, двама фараони, с цял Египет под властта им.

— И двама други, пратени във вечността — намесва се Трок: — Тамоз, с твоята стрела в сърцето и великата свиня Апепи, опържен в собствената си лой, заедно с всичките прасенца. — Избухва в победоносен смях.

— Не толкова високо! Трябва да си дискретен, даже когато сме сами. Най-добре е никога повече да не го споменаваме на глас. Нека малката ни тайна остане с Тамоз в Долината на Царете и с Апепи — на речното дъно!

— Хайде! — настоява Трок. — Пий с мен за всичко, което постигнахме!

— За всичко постигнато! — съгласява се Наджа. — И за онова, което предстои!

— Днес Египет, а утре съкровищата на Асирия, Вавилон и останалия свят! Няма кой да ни спре!

Минтака чува лоченето на Трок. Следва удар в преградата на височината на ухото й. Отскача стреснато и съзнава, че Трок е запратил празната купа в стената. Той се оригва шумно и продължава:

— Остава все пак, една подробност. Кутрето на Тамоз още носи твоята корона.

Минтака попада във водовъртеж от чувства, които я дърпат в най-различни посоки, докато накрая изпада в пълно объркване. Чува ужасена безстрастното описание на убийствата на фараон Тамоз, братята и баща й, но не е подготвена да чуе онова, което готвят за Нефер.

— Няма да е за дълго — казва Наджа. — Ще се погрижа за това, щом пристигна в Тива. Всичко е подготвено.

Минтака запушва уста с две ръце, за да задържи вика си. Имат намерение да убият Нефер по същия хладнокръвен начин.

Сърцето й се свива и тя изпада в безпомощно отчаяние. Тя е само една самотна затворничка. Мъчи се да измисли някакъв начин да предупреди Нефер, едва сега разбрала цялата дълбочина на любовта си към него: би направила абсолютно всичко по силите си, за да го спаси.

— Жалко, че оня лъв не си свърши работата докрай — казва Трок, — вместо да го драсне тук-там.

— Звярът много добре подреди нещата. Нефер има нужда от съвсем малко и ще му организирам погребение, по-пищно от това на баща му.

— Винаги си бил щедър! — хили се пиянски Трок.

— Щом говорим за палето на Тамоз, нека видим и какво остава от котилото на Апепи — предлага Наджа с меден глас. — Малката принцеса трябваше да изгори с останалите, нали така се разбрахме?

— Реших да променя договорката — отвръща троснато новият фараон. Чува го как си пълни друга чаша.

— Опасно е да се оставя не изтръгнато семе на Апепи — предупреждава Наджа. — След време Минтака може много лесно да стане ядро на всяко недоволство и въстание. Отърви се от нея, братовчеде и то по-бързо!

— Ти защо не сториш същото с момичетата на Тамоз? Защо са още живи? — контрира гневно Трок.

— Аз се ожених за тях — изтъква Наджа — и Хесерет е влюбена в мен до полуда. Ще стори всичко, което й кажа. Споделяме едни и същи амбиции. Тя също няма търпение да види брат си погребан. И тя жадува за короната.

— Като усети един път моята пчела в тичинките на малкия си лотос и Минтака ще стане същата! — заявява Трок.

По кожата на Минтака плъзват мравки. Отново я повлича вихър. Толкова е ужасена от бъдещето, обрисувано от Трок, че за малко не пропуска следващите думи на регента.

— Значи, хванала те е за ташаците, братовчеде — казва той, но в гласа му няма весели нотки. — Много е бойка и непокорна за моя вкус, но ти пожелавам наслада. Внимавай с нея, Трок, има нещо диво у това момиче. Може да изиграе по-сериозна роля, отколкото си мислиш.

— Веднага ще се оженя за нея и ще я заплодя — обещава Трок. — Като надуе корема, ще стане по-сговорчива. Толкова години вече, откак е запалила в слабините ми огън, който само нейните сокове могат да угасят.

— Трябва повече да използваш горната глава, братовчеде! — Гласът на Наджа е сдържан. — Да се надяваме, че няма да доживеем да съжаляваме за тая ти страст. — Минтака чува как дъските скърцат под тежестта му, когато Наджа се изправя. — Е, нека боговете те закрилят, братовчеде! — Наджа си тръгва. — И пред двама ни стоят важни задачи. Утре се разделяме, но нека се видим, както вече е решено, в края на наводнението, в Мемфис!

39

През целия път от Баласфура, Минтака е пленница в галерата на Трок. Докато плават, има възможност да излиза на палубата, но когато спират, остава заключена в каютата, а отпред застава стражник.

Това става често, защото Трок спира пред всеки храм по пътя, за да принесе на стопанина или стопанката му своята жертва, в израз на благодарност за възцаряването си. Макар още никой да не знае, Трок също почита боговете, към чиито редици скоро ще се присъедини като равен.