Чародей

Скопи и набучи на кол петстотин бунтовника. Като някаква макабрена гора, те украсиха двете страни на пътя към Манаши, в продължение на половин левга. Ръководителите на бунта бяха довлечени вързани за колесници в Аварис, за да изложат оплакванията си. За съжаление, никой от тях не оцеля. Пристигнаха в столицата с липсваща кожа и дори плът, останали по дупки и камънаци, докато са ги влачили. Разкъсани парчета човешко месо, кожа и парчета кости бяха пръснати по целия път, за радост и удоволствие на лешояди и чакали.

Няколкостотин бунтовника отърваха клането и потънаха в пустинята. Трок не си даде труд да ги преследва отвъд източната граница, защото тази незначителна интермедия му отне и без това много време и отложи сватбата му с месеци. Понесе се назад към Аварис, като умори три смени коне в нетърпението си.

Докато го нямаше, Минтака направи още два опита да изпрати съобщение в Тива. Първият пратеник беше евнух от харема, благ чернокож дебелак, когото познаваше от малка. Евнусите са обвързани с особена връзка, която не признава раса и държавни граници. Даже и по време на войните, когато двете царства бяха крайно враждебно настроени едно към друго, Сот, така се казваше евнухът, бе поддържал приятелски отношения с Таита и се ползваше с неговото доверие.

Шпионите на Трок обаче не спяха. Сот не можа да стигне до Сиут и беше върнат полужив, в кожен чувал. Умря, когато навряха главата му в казан с вряла вода. След като я обвариха, полираха черепа, напълниха очните орбити с лапис-лазули31 и го поднесоха на Минтака като специален дар от фараон Трок.

След този случай, Минтака не можеше да си позволи да вербува нов пратеник, като го изложи на опасността от мъчителна смърт. Една от робините й обаче, либийката Тана, като знаеше дълбочината на любовта и мъката, които тормозеха господарката й, сама предложи услугите си. Не беше красавица — кривогледа с едното око и с голям нос — но имаше добро, любящо и вярно сърце. По нейно предложение, Минтака я продаде на един търговец, който поемаше нагоре по реката на следния ден. Той взе Тана със себе си, но само след три дни я върнаха вързана за крака и ръце отстрани на колесница — беше заловена от граничната стража.

Трок се разправи с нея при завръщането си: осъди я на смърт чрез любов и я предаде на подразделението, спечелило битката при Манаши. Над четиристотин мъже си направиха удоволствието с нея, докато призори на третото денонощие почина от кръвоизлив.

Минтака плака неутешимо.

41

Сватбата на фараон Трок Урук и принцеса Минтака Апепи се проведе по древен хиксосийски обичай, чиито корени могат да се проследят хиляда години назад и на хиляда левги на изток, отвъд асирийските планини, в обширните безлеси степи, откъдето някога предците тръгнали да завоюват Египет.

Призори в деня на сватбата, група от двеста представители на рода на принцесата се втурват в палата, където я държат затворена, от завръщането й в Аварис до тоя момент. Инструктираната охрана не оказва съпротива. Съплеменниците отвличат Минтака и тръгват на изток, окръжили плътно принцесата, като надават предизвикателни викове и размахват тояги. Остри оръжия от всякакъв вид са забранени по време на празненството.

По даден знак женихът започва преследване начело на собственото си племе, леопардите. Бегълците не си дават много зор и щом потерята се задава, обръщат се назад с радостни викове и голямата веселба започва. Макар кинжали и саби да не се допускат, двама души са със счупени крайници, а има и неколцина с пукнати глави. Дори женихът не минава без синини. В края на краищата Трок грабва плячката си с една ръка и я качва в своята колесница.

Съпротивата на Минтака няма нищо общо с театъра и ноктите й оставят дълбока бразда по дясната буза на Трок, като за малко пропускат окото, а кръвта разваля общото добро впечатление от одеянията на жениха.

— Ще ти роди много воини! — ликуват поддръжниците му, възхитени от свирепата съпротива на Минтака.

Доволно ухилен, заради войнствеността на момата, Трок я кара победоносно до своя храм, където новопосветени жреци са подготвили всичко за бракосъчетанието.

Засега храмът представлява изкопи и купчини строителен камък, но това с нищо не намалява удоволствието на гостите, нито ентусиазма на жениха, всички застанали под плетени от тръстика рогозки, докато първожрецът връзва Минтака за Трок с въже.

Като кулминация на церемонията, Трок прерязва гърлото на любимия си боен кон, прекрасен кестеняв жребец, в израз на това, че слага жена си по-високо от останалите си скъпоценни притежания.

Животното пада с конвулсивни ритници и пулсиращ от прерязаната сънна артерия фонтан кръв, а сватбарите крещят одобрително и вдигат новобрачната двойка в украсена с цветя колесница.