Чародей

Минтака се колебае. Изпитва почти майчина загриженост за братчето си, но си дава сметка, че баща им е загубил разсъдък. Тя повежда с достойнство свитата си по брега и под ироничните пиянски подвиквания на компанията се качва на борда.

Минтака ляга в постелята си и слуша гуляйджийската врява. Опитва се да заспи, но Нефер е непрестанно в съзнанието й. Усещането за загуба, което цял ден държи далеч от себе си, както и тревогата за раните на момчето, нахлуват с пълна сила и макар да се мъчи да ги удържи, по страните й потичат сълзи. Заравя лице във възглавницата.

Накрая потъва в тежък сън, без сънища, от който се събужда с мъка. Пила е съвсем малко от виното, но се чувства замаяна и главата й ще се пръсне. Пита се, какво ли я е събудило. После чува груби гласове и корабът се разлюлява под тежките стъпки на много мъже. Разнася се пиянски смях и тропот от крака над главата й. От разговора става ясно, че носят баща й и братята й. За мъжете от нейното семейство това състояние не е нещо изключително — тревожи я мисълта за Киан.

Измъква се от леглото и започва да се облича, но изпитва някаква необичайна слабост и световъртеж. Изкачва се на палубата със залитане.

Първият човек, на когото се натъква, е Благородният Трок. Напътства мъжете, които носят баща й. Шест души мъкнат огромното безжизнено туловище. Братята й не са в по-добро състояние. Срамува се заради тях.

След това вижда Киан, носен от един войник и тича натам. Ето, направиха и Киан като тях, мисли с горчивина момичето. Няма да мирясат, докато не стане същия пияница.

Кара войника да го занесе долу, на леглото на баща им, където го съблича и насила сипва билкова отвара между зъбите му. Настойката е универсално средство, дадено от Таита и като че ли помага. Киан отваря очи и мърмори нещо, след което потъва в здрав сън. Повече нищо не може да направи, нека се наспи хубаво. А и тя самата се чувства като парцал и главата я боли непоносимо. Връща се в кабината и без да сваля дрехи, се тръшва на леглото и потъва в сън. Когато се събужда отново, решава, че сънува кошмар: чуват се пронизителни писъци, а гърлото й гори от гъст дим. Преди да се окопити напълно, някой я събаря от леглото, завива я в кожен вързоп и я изнася на палубата. Съпротивлява се, но е безпомощна като повито бебе.

Безлунната нощ е осветена от бушуващи пламъци. Те излизат с рев през предния люк на палубата, катерят се по мачтата и такелажа29 като пуснат от ада оранжев вулкан. Никога не е виждала как гори дървен кораб. Бързината и мащабите на опустошението я смайват.

Не може да гледа дълго, защото бързо я прехвърлят в чакаща край борда лодка. Започва диво да крещи:

— Братята ми! Киан! Къде са?

Лодката отблъсква по течението и тя се бори с всички сили, но могъщите ръце са като клещи. Успява да се обърне и да погледне лицето на похитителя си.

— Трок! — Тя е вбесена от неговата дързост, от начина по който я е хванал, без да обръща внимание на виковете й.

— Пусни ме! Заповядвам ти!

Той не отговаря. Държи я без усилие, а лицето му е извърнато към горящия кораб с напълно спокоен, далечен израз.

— Върни се! — пищи тя. — Семейството ми! Върни се за тях!

Единственият отговор е къса заповед:

— Суши! — Гребците задържат веслата хоризонтално и лодката се люлее по течението. Екипажът гледа пожара като омагьосан. От вътрешността на кораба се разнасят болезнени викове. Внезапно част от кърмовата надстройка рухва в облак искри и пламъци. Котвените въжета прегарят и галерата бавно се извръща, за да поеме по течението.

— Моля те! — Минтака сменя тона. — Моля те, Трок, семейството ми! Не ги оставяй да изгорят живи!

Агонизиращите гласове са заглъхнали, отстъпили място на огнения рев. Сълзи се стичат по бузите на Минтака и капят от брадичката й, но тя все още не може да помръдне.

Внезапно централният люк на горящия кораб отхвръква и екипажът на лодката ахва от ужас при вида на появилата се фигура. Ръцете на Благородния Трок се сключват около Минтака с такава сила, че всеки миг ще натрошат ребрата й.

— Не може да бъде! — грачи той.

През пламък и дим той прилича на видение от подземния свят. Гол и космат, с огромен корем, Апепи залита към борда. Носи тялото на най-малкия син в ръце и отваря като риба уста за въздух в огнения ад.

— Не ще да умре това чудовище! — Гневът на Трок е примесен със страх. Въпреки собствената си беда, Минтака проумява станалото.