Чародей

— Не всичката е моя — фъфли той, но от дясното бедро блика розово фонтанче. Там лъвските нокти са прекъснали кръвоносен съд. Таита го е обучавал дълго и съвестно, как да постъпва при раняване и сега момчето затиска мястото с палец, докато кръвотечението отслабва.

— Дай мяха с вода — казва Нефер и Минтака го носи тичешком. Държи го, докато той пие жадно, а след това внимателно измива кръвта и мръсотията от лицето му, за да установи с облекчение, че е невредимо. Когато преглежда нараняванията му обаче, с мъка удържа ужасен стон.

— Донеси ми постелките — моли Нефер с отслабнал глас. Когато ги донася и разгъва, момичето намира вътре торбичка с домакински принадлежности. Избира игла и копринен конец. Той й показва, как да завърже прекъснатия кръвоносен съд. Подобна работа й идва отръки и тя се заема без колебание. Ръцете й са окървавени до китките, когато с изтръпнали пръсти зашива артерията и по-дълбоките разкъсвания в плътта му. Пак по негови указания, тя разкъсва хитона му на ленти и превързва раните. От хирургическа гледна точка, свършеното е груба работа, но достатъчно ефикасна да спре кръвотечението.

— Това е всичко, което можем да направим засега. Трябва да те кача в колесницата и да те откарам при хирург, който да свърши останалото. О, защо го няма Таита!

Тича към колесницата и я докарва до момчето. То се е привдигнало на лакът и гледа звяра с копнеж.

— Първият ми лъв! — шепне Нефер натъжен. — Ако не го одерем, трофеят ще погине. Козината ще опада и изгние.

Побъркана от страх за живота му и все още под влияние на преживяното, тя не издържа:

— Никога не съм чувала по-глупаво нещо, дори от устата на мъж. Наистина ли си готов да рискуваш живота си, заради някакво вонящо парче кожа? — Тя му помага сърдито да се изправи. За целта са нужни всичките останали и у двамата сили. Той се обляга с цялата си тежест върху нея, за да се дотътри до колесницата, в която се срутва.

Минтака използва овчата постелна кожа, за да му създаде известни удобства, после се изправя над него и взема юздите в ръце.

— Накъде? — пита тя.

— Останалите колесници са вече далеч навътре в долината и карат твърде бързо, за да ги настигнем. Освен това, те се движат в посока, която не ни върши работа. Другите ловци са пръснати в пустинята. Може да ги търсим цял ден и никого да не срещнем.

— Да вървим тогава към Даба. На корабите има хирург. — Това е единственото правилно решение и той кима. Конете поемат ходом и колесницата излиза от долчинката, за да се насочи на юг.

— До Даба има три часа път, ако не и повече.

— Не и ако оставим дълбоката извивка на поречието и пресечем напряко през пустинята. Ще спестим поне четири левги.

Минтака се колебае и гледа на изток към голата пустиня.

— Ами ако се загубя? — пита уплашено тя.

— Ще ти показвам пътя — отвръща Нефер, уверен в знанията, получени от Таита. — Това е най-добрата възможност.

Тя завръща впряга на ляво, като си набелязва посочения от Нефер синкав връх в далечината.

Когато бяха здрави и силни, двамата обичаха да се возят през неравен терен, за да обират с пружиниращи млади крака подскоците на колесницата. Сега обаче, макар да кара внимателно ходом или най-много в тръс, допирът до всеки камък, влизането в най-плитка ямка, разтърсват колесницата и твърдата й конструкция предава удара право в раненото тяло на момчето. То стиска зъби, гърчи се и плува в пот, но гледа да не показва болката. Раните обаче, не са вече пресни и болката става непоносима. Той надава вик при едно по-силно друсане и загубва съзнание.

Минтака спира веднага и се опитва да го свести. Потапя парче ленен плат във вода и изцежда няколко капки между устните му. След това обмива бледото изпотено лице. Когато започва да сменя превръзките на раните, вижда, че тази на бедрото отново кърви. Прави опит да спре кръвотечението, но успява само отчасти — кръвта продължава да се процежда по малко.

— Ще се оправиш, любими! — казва тя с увереност, каквато не изпитва. Прегръща го нежно, целува зацапаната с кръв и прах глава и отново хваща юздите.

След час разделя последната вода между Нефер и конете, като сама не пие и глътка. След това стъпва на щита на колесницата, изправя се на пръсти и оглежда каменистите хълмове, които танцуват и потрепват в палещата мараня. Разбира, че се е загубила. Толкова ли на изток съм отишла? Гледа към слънцето и се опитва да прецени ъгъла му спрямо хоризонта. Нефер стене и се гърчи в краката й. Тя го поглежда със самоуверена усмивка.

— Още мъничко, сърце мое! Реката е отвъд следващия хълм.

Оправя овчата кожа под главата му, после се изправя и хваща юздите. Изведнъж изтощението я напада: всяко мускулче по тялото боли, очите смъдят от слънчевата светлина и попадналите в тях песъчинки. Събира сили и потегля.

Скоро конете започват да показват признаци на изтощение. Спират да се потят и по гърбовете им се появяват сухи петна сол. Иска да ги подкара в тръс, но те не са в състояние да го сторят и Минтака скача на земята, за да ги води. Самата тя едва се мъкне, но внезапно открива следи от колесница и духът й укрепва.