Чародей

Това е несериозно оръжие срещу побеснелия звяр. Тънкото бронзово острие не е достатъчно дълго, за да стигне до сърцето, но той е чувал от стари ловци десетки разкази за хора, които са се спасявали именно в такива смъртно опасни обстоятелства. Когато лъвът скача, Нефер ляга назад, без да прави опит да противостои на теглото и инерцията на огромното тяло. Лежи между предните лапи, а лъвът разтваря паст и се готви да смаже черепа на момчето с противните си мръсни зъби. Дъхът му смърди така отвратително на мърша и отворен гроб, че Нефер е готов да повърне. Замахва с кинжала в устата на лъва и той инстинктивно затваря челюсти.

Нефер държи здраво оръжието, насочено нагоре и острието се забива в небцето на животното. Нефер издърпва ръката си, преди да бъде счупена, а челюстите на лъва остават разтворени от кинжала между тях и той не може да ги използва.

Удря с двете предни лапи, а устата зее полуотворена. Нефер се извърта под тежкото тяло, като избягва част от ударите, но туниката му вече я няма и той усеща твърдите нокти да се впиват в плътта му. Дава си сметка, че няма да издържи дълго и неволно крещи:

— Махай се оттук, гадно същество! Марш от мен!

Лъвът продължава да реве, а кръвта от раненото небце излита в пурпурни облачета и пръска лицето на Нефер, смесена с гореща слюнка и отвратителен дъх.

От виковете Минтака цяла настръхва. Тя наднича иззад дървото и вижда окървавеното тяло под лъва. То е изранено до смърт и момичето забравя страха си.

Лъкът е затиснат от животното, а без него колчанът стрели не върши никаква работа. Тя тича към колесницата. Писъците и виковете зад гърба й я подгонват с нова сила и тя тича така, че сърцето й ще изскочи от гърдите.

Конете са побъркани от страх — усетили са мирис на кръв и вонята на звяра. Те се изправят на задни крака и ритат. Ако Нефер не бе запънал спирачката на едното колело, отдавна да са избягали, а сега само въртят колесницата на място. Минтака минава под бясно ритащи копита и скача в колесницата. Хваща юздите и вика:

— Хо, Звездоброй! Давай Чук!

Нефер много пъти я е оставял да кара колесницата му и конете познават както гласа, така и опъна на юздите. Тя бързо ги взема под контрол, но й се струва, че минава цяла вечност, докато потегли, гонена от виковете на Нефер и оглушителния рев на животното. Навежда се встрани и с един удар освобождава спирачката. Прави остър ляв завой и тръгва към лъва. Чук се уплашва, но Звездоброй поема уверено. Тя хваща бича, който Нефер не е използвал никога и шибва лъсналата задница на Чук. Върху кожата се надига следа, по-дебела от палеца й.

— Ха! — крещи момичето. — Тегли, проклет да си, Чук!

Сепнат, конят се хвърля напред и колесницата лети към лъва. Неговото внимание е изцяло съсредоточено върху жертвата между лапите и спускащата се насам колесница остава незабелязана.

Минтака захвърля бича и грабва дългото бойно копие. Тя го е държала в готовност за Нефер, дълги часове по време на лов и сега оръжието лежи леко и познато в ръката й. Като води конете с лява ръка, тя изнася тяло далеч над страницата и вдига копието. Когато минават край приклекналия лъв, главата му е наведена и вратът напълно открит. Мястото, където главата е захваната за гръбнака остава скрито от гъстата грива, но тя преценява къде е и нанася удара с всичката сила на страха и любовта си към Нефер.

Копието носи инерцията на летящата колесница. За нейна изненада, то прониква с лекота през дебелата кожа, дълбоко във врата на животното. Ръката й усеща слабо съпротивление, когато острието се врязва между два прешлена и прекъсва гръбначния стълб.

Колесницата отминава и тя изпуска ръкохватката на копието, но звярът се отпуска в неподвижна купчина върху Нефер. Повече не помръдва — убит е на място.

Трябват и петдесет стъпки, за да спре устрема на конете. Завива и ги принуждава да се върнат на мястото, където Нефер лежи под огромния труп. Сеща се да дръпне спирачката, преди да скочи от колесницата.

От пръв поглед се вижда, че Нефер е ранен тежко. Кървищата, които го покриват цял, я карат да мисли, че може и да е убит. Отпуска се на колене.

— Нефер, кажи нещо! Чуваш ли ме?

За огромно нейно облекчение, той обръща глава и отваря очи.

— Ти се върна — шепти той. — Бак-хер, Минтака, Бак-хер!

— Сега ще махна това нещо от теб.

Вижда, че огромното тегло на убития звяр му пречи да диша. Скача и започва да го тегли за главата.

— За опашката — шепне мъчително Нефер през кървава маска. — Претърколи го!

Тя бързо се подчинява и тегли дългата, украсена с космат помпон опашка. Задницата започва бавно да се превърта и скоро цялото тежко тяло пльосва настрана, а Нефер е свободен.

Минтака коленичи до него и му помага да седне, но тялото се олюлява безпомощно и той протяга ръка за опора.

— Хатор, помогни ми! — моли се момичето. — Раните ти са страшни. Толкова много кръв.