Чародей

Гледа човешкото същество с жълти очи и горната устна се повдига в безмълвно ръмжене. Още майка му го е учила като котенце, че изоставените на бойно поле човешки тела могат да се ядат. У него няма естественото отвращение, което повечето месоядни изпитват към човешката плът. В течение на годините е убивал и задоволявал глада си с тези същества, когато му се е отдавал случай. Това, тръгнало към него между дърветата същество, си е храна.

Минтака спира на петдесет стъпки от мястото, където лежи лъвът и се оглежда. Муцуната на животното се гърчи в ситни бръчици, доловила миризмата на урина. Тя заостря интереса му. Минтака се изправя и пуска съдраната пола върху бедрата си. Обръща гръб на лъва и тръгва назад, към Нефер.

Лъвът размахва опашка — прелюдия към скок. Изправя глава и тъмната топка в края на опашката шиба хълбоците по ред.

Минтака чува ритмичното тупкане и се обръща обезпокоена. Гледа право в жълтите очи на звяра. Надава остър писък, който поразява Нефер право в сърцето. Хвърля се напред и след миг съзира момичето и приклекналия срещу него лъв.

— Не бягай! — вика той. Знае, че бягството ще бъде знак за голямата котка да се впусне в преследване. — Идвам!

Тича бързо до колесницата, грабва лък и колчан и докато бяга назад, вади стрела.

— Не бягай! — повтаря още един път, но в този миг лъвът изревава. Ужасяващ звук, който сякаш вибрира в костите на Минтака и кара земята да трепери под краката й. Обзелият я страх е извън контрол. Тя се извръща и хуква към Нефер, като хлипа на всяка крачка.

В същия миг гривата на лъва се надига като аура около главата му и той се хвърля напред, право след нея, тъмножълта ивица между дърветата. Настига я, сякаш е вкоренена в земята.

Нефер спира и хвърля колчана, за да са свободни и двете му ръце. Вдига лъка. Придърпва перата до устни и се прицелва в масивните развълнувани гърди. Макар и от късо разстояние, изстрелът не е лесен. Звярът идва под ъгъл, така че опасността стрелата да се изметне, е голяма. Освен това, Минтака е между него и целта. Той знае отлично, че едно раняване няма да спаси момичето. Трябва да порази жизненоважен орган и да прикове животното на място, за да може Минтака да избяга. Но време за точно прицелване няма — звярът е кажи-речи отгоре й.

Ръмжи при всеки скок, камъчета и съчки се разлетяват под огромните лапи. Жълтите очи са ужасни. Нефер пристъпва крачка напред и крещи с все сила:

— Лягай! Пречиш ми!

През седмиците съвместен лов те бяха изработили добър синхрон помежду си и сега, независимо от пристъпа на непреодолим ужас, заповедта стигна до съзнанието й. Както тича, тя се хвърля по лице почти под муцуната на приближаващото животно.

В същия миг стрелата полита. В уплашените очи на Нефер тя преодолява разстоянието със скоростта на претоварена от плячката си граблива птица. Преминава над падналата Минтака и изглежда толкова малка и незначителна пред огромния лъв.

После го удря без шум и Нефер очаква да види как се отплесва от тялото му, отхвърлена презрително от ръмжащото, подскачащо животно.

Точно когато лъвът отваря паст, за да покаже огромно количество щръкнали мръсни зъби, кремъчното острие се забива в гъстата козина на гърдите. Не се чува никакъв звук, но ствола на стрелата потъва след острието, докато само цветните пера остават да стърчат навън.

Нефер реши, че е поразил сърцето. Лъвът се огъна в мощна конвулсия и нададе рев, от който по главата му се посипа облак сухи листа. След това звярът преви глава към гърдите си и направи на парченца стърчащия край на стрелата. Минтака лежеше почти под него.

— Дръпни се! — изкрещя Нефер. — Бягай!

Навежда се и изтегля нова стрела от колчана в краката си. Тича към лъва и приближавайки го, приготвя лъка за стрелба. Минтака скача. Тя се е съвзела достатъчно, за да съобрази, че не бива да тича към него за закрила, защото ще му попречи да стреля. Бързо скача зад ствола на най-близкото дърво.

Това движение привлича вниманието на раненото животно. Водено по-скоро от гняв и болка, отколкото от глад, то се насочва отново към нея. Извитите жълти нокти отпарят парче влажна кора от дънера, зад който е потърсила закрила.

— Тук! Насам! Ето ме! — крещи диво Нефер, като се мъчи да привлече лъва към себе си. Той извръща огромна гривеста глава към момчето и Нефер праща следващата стрела с едно движение. Ръцете му треперят и прицела му е прибързан. Стрелата се забива назад в корема на животното и то кашля от болка. Оставя Минтака и се хвърля към Нефер.

Макар и смъртно ранен и със забавени движения, лъвът няма да изпусне Нефер. Стрелата е изстреляна, а лъкът лежи на голата земя далеч от него. Изважда кинжала си.