Чародей

Приближават оазиса с постоянна скорост и постепенно го обкръжават. Конете усещат напрежението на водачите си, а може би долавят и присъствието на лъва. Те надигат глави, извъртат очи, пръхтят и стъпват отвисоко.

Колесниците сключват кръга около петното храсти и залиняла трева, скрило от поглед извора. Когато кръгът е образуван, Апепи вдига ръка за спиране. Царският ловджия слиза от понито и като го води след себе си, бавно приближава към извора.

— Ако лъвът е бил вече тук, положително щяхме да го забележим — казва Минтака с несигурен глас и Нефер я обиква още повече, заради тая малка проява на страх.

— Лъвът се прилепя към земята, така че се превръща в част от нея и човек може да мине толкова близо, че да го докосне, но пак да не го забележи — казва Нефер.

Ловецът спира след всеки две-три крачки и се оглежда внимателно. В края на гъсталака взема шепа камъчета и започва да ги хвърля към всяко възможно укритие.

— Какво прави? — пита Минтака.

— Лъвът реве, преди да нападне. Опитва се да го накара да се обади.

Тишината се нарушава единствено от падащите камъчета, пръхтенето на конете и звука от пристъпящите на място крака. Всички ловци са поставили стрели на тетивата и могат да я опънат всеки миг. Изведнъж тревата зашумолява. Всички лъкове се вдигат като един, а копиехвъргачите насочват оръжията си. Над тревата се вдига щъркел, извисява се нагоре и поема към реката. Видът на хората е доста глупав.

Ловецът възстановява самообладанието си за около минута, а после започва стъпка по стъпка да приближава до изворчето. Възгорчивата вода капе на мързеливи капки и пълни легенче в каменистата почва, което трудно може да напои голям хищник. Ловецът коленичи, за да огледа ръба на легенчето, поклаща глава и се изправя. Връща се назад, в края на храсталака възсяда понито и се отправя към Апепи.

— Лъвът не е идвал тук.

— И сега, какво? — царят не прави опит да прикрие разочарованието и раздразнението си.

— Това беше най-обещаващото място, но има и други. От там, където го видяхме за последен път, той може да прекоси долината или да остане скрит наблизо, като изчака вечерта. Има къде да се скрие — добавя ловецът и сочи към скалистите хълмове.

— Какво друго? — пита Апепи.

— Има друг водоизточник в съседната долина, но там лагеруват бедуини, които сигурно са го прогонили. Има още един малък извор на запад. — Сочи ниска верига червени хълмове. — Лъвът може да бъде на всяко едно от тези места, както и на никое от тях — признава ловецът. — Може и да се върне по собствените си следи и да излезе в края на пустинята, където има изобилие от вода. Може да го е привлякла миризмата на домашен добитък.

— Значи, нямаш и най-малка представа, къде може да е? — пита Благородният Наджа. — Трябва да спрем лова и да се върнем при лодките.

— Не! — прекъсва го Нефер. — Едва сме започнали. Как можем да се предаваме толкова лесно?

— Момчето е право — съгласява се Апепи. — Трябва да продължим, но пространството е много обширно. — Млъква за миг, после решава. — Ще трябва да се разделим и да претърсим всичко по отделно. — Благородни регенте, ти върви при бедуините. Ако са видели лъва, ще те насочат. Аз ще тръгна към извора в подножието на хълмовете. — Обръща се към Трок. — Вземи три колесници и слез в долината. Нека един от следотърсачите дойде с теб. — После казва на Нефер: — фараоне, ти тръгни в обратна посока, на север към Ахмим.

Нефер разбира, че му отрежда най-безперспективния район, но не протестира. Промяната на плана означава, че двамата с Минтака за пръв път ще останат извън погледа на попечителите си. Наджа, Асмор и Трок са разпратени в различни посоки. Очаква някой да го забележи, но всички са твърде увлечени в лова, за да оценят смисъла на случилото се. Всички, освен Наджа.

Той хвърля тежък поглед към Нефер. Вероятно преценява дали е разумно да се опита да се противопостави на Апепи, но накрая явно решава, че няма да е добър ход и, че пустинята ще охранява Нефер, не по-зле от Асмор: няма къде да бяга, а ако започне с Минтака някакво безумно начинание, и двете армии ще се хвърлят отгоре му като рой диви пчели.

Наджа отклонява поглед, когато Апепи определя сборен пункт и дава последни разпореждания. Най-накрая роговете изсвирват и петте колони навлизат в долината. Стигнали дъното й, те се разделят и тръгват всяка в своята посока.

Когато и последната колесница изчезва сред голите хълмове, Минтака се прилепва до Нефер и мълви:

— Най-накрая Хатор прояви милост към нас.

— Мисля, че по-скоро Хор ни направи тази услуга — усмихва се Нефер, — но аз бих приел това благоволение от когото и да е.

Под командата на Нефер има още две колесници. В едната е Хилто, старият войн, който ги откри с Таита в пустинята, на път за Месопотамия. Той е служил при баща му и е верен до смърт: Нефер знае, че може да му се довери безрезервно.