Чародей

— И какъв прекрасен фараон става от теб за нашия Египет. — Тя отвръща на усмивката и се протяга сладострастно. После се засмива, протяга ръка и докосва бузата му. — Но това не може никога да стане. — Спира рязко да се смее и пита с тих, сериозен глас: — Може ли?

— Има само една пречка на пътя ни — отвръща Наджа. Не бе необходимо да казва повече, защото видя лукавия, алчен блясък в очите й. Тя е с него.

— Ти си кинжалът, аз ще съм ножницата. Каквото и да поискаш, няма да те подведа, хубав мой господарю.

Той докосва с пръст устните й, подути и зачервени от целувките му.

— Ясно виждам, че нямаме нужда от думи, защото сърцата ни туптят заедно.

32

Антуражът на цар Апепи остана в Тива още месец след сватбата. Бяха гости на фараон Нефер Сети и неговия регент и към тях се отнасяха по царски. Таита също допринесе за това забавяне. Беше сигурен, че Наджа не би предприел нищо срещу Нефер, в присъствието на Апепи и дъщеря му.

Царствените гости прекарваха времето си в лов или посещения на безбройните храмове по двата бряга, посветени на всички египетски богове. Провеждаха се турнири между части на войските от Севера и Юга. Състезаваха се с колесници, надбягваха се, стреляха с лък. Имаше дори състезание по плуване, в което победителят завоюва златна статуетка на Хор.

В откритата пустиня биеха от колесници газели и диви кози. В царската соколарна не бе останал нито един сокол — всички бяха пуснати на свобода по време на погребалната церемония на фараон Тамоз. Покрай реката гостите ловяха патици и гъски или биеха с копия големи риби из плитчините. Ходиха и на лов за речни коне — могъщи хипопотами, с военни галери, като Нефер управляваше своя собствена на име „Окото на Хор“. Принцеса Минтака стоеше права до него и пищеше от възбуда, когато огромните набучени със стрели гърбини на хипопотамите се показваха над почервенялата от кръвта им водна повърхност.

През това време Минтака беше често с Нефер. Тя се возеше в колесницата му при лов и му подаваше копието, когато преследваха бърза антилопа. Носеше на рамо собствения си сокол, когато тръгваха на лов за птици. На ловните излети сядаше до него, за да му предлага различни плодове и сладкиши. Белеше най-едрите зърна грозде с дълги заострени нокти и ги пускаше в устата му.

Всяка вечер в двореца имаше гощавки и тя винаги сядаше от лявата му страна — обичайно място на съпругата, за да бъде дясната му ръка винаги готова да хване оръжието. Тя го разсмиваше с остроумни забележки и способността си да имитира другите. Подражаваше Хесерет съвършено с нейните превзети усмивки, кокетни погледи и възприетия напоследък надут тон, с който казваше „моят съпруг, регентът на Египет“.

Макар че правиха много опити, никога не можаха да останат насаме. За това имаха грижата Наджа и Апепи. Нефер се обърна за помощ към Таита, но дори той не можа нищо да стори. И през ум не им мина, че магът не иска да си мръдне пръста и че, също като останалите двама, държи да запази невинността си. Много отдавна беше организирал тайна среща между Тан и Лострис и гръмотевичните й последици още трещяха през годините. Когато Нефер и Минтака играеха бао, около тях се навъртаха роби, както и вездесъщият Асмор. Нефер бе научил добре урока си и вече не подценяваше състезателните качества на принцесата. Играеше като срещу Таита. Изучи силните й страни, както и малкото слаби: тя се безпокоеше много за собствения си замък и ако я попритиснеше в този квадрант, би могла да оголи фланга си. На два пъти приложи тази тактика и проби защитата й, но третия път установи, че тя е предугадила маневрата и му е заложила капан. Когато той оголи западния замък, тя вкара една фаланга в отвора и го принуди да се предаде с толкова доволен смях, че той почти, но не съвсем, беше готов да й прости. Схватките им се провеждаха с все по-голям хъс, докато накрая взеха епични размери и дори Таита се заседяваше да погледа, като кимаше одобрително или пускаше древна усмивка.

Любовта им е така очевидна, че огрява всички останали и където и да отидат двамата, околността се изпълва незабавно със смях. Когато Нефер препусне из улиците на Тива със застаналата до него като копиеносец Минтака, развяла черна грива по вятъра, добродетелните съпруги тичаха на улицата, а мъжете оставяха работата си, за да извикат приветствия и благопожелания. Дори Наджа се усмихва благосклонно и никой не би повярвал, че всъщност никак не му харесва, че общественото внимание се отклонява от собствената му сватба и новите съпруги.

Благородният Трок е единствената печална фигура по време на лов, излети и пиршества в двореца.

Времето им лети много бързо.

— Около нас винаги има прекалено много хора — шепти Нефер над дъската за бао. — Жадувам да останем насаме, макар и за няколко минути. Остават само три дни преди заминаването ти за Аварис. Могат да минат месеци и дори години, преди да се видим пак, а аз искам да ти кажа толкова много неща, но не и пред всички тия очи и уши, насочени като стрели към нас.