Чародей

После хвана Хесерет за ръка и я отведе в разкошната спалня, с изглед към реката. Тъмните води на Нил отразяваха хиляди ярки звезди. Щом влязоха в стаята, робините на Хесерет я отведоха зад бамбуков параван, за да я освободят от сватбените одеяния и накити.

Брачното ложе беше покрито с избелена до блясък овча кожа. Благородният Наджа я разгледа внимателно и останал доволен от съвършенството й, излезе на терасата, за да вдиша студен речен въздух. Един роб му донесе вино с билки и той отпи, с вид на познавач. Беше първата глътка вино, която си позволи през целия ден. Наджа знаеше, че основно правило за оцеляване във вража среда е да държиш съзнанието си кристално ясно. Пред погледа му, всички останали гости се доведоха до достойно за съжаление състояние. Даже Трок, комуто толкова много вярва, заприлича на животно — когато го видя за последен път, повръщаше обилно в едно гърне, подложено му от красива либийска робиня. Когато свърши, той обърса уста с полата на момичето, после завря глава под нея и като я събори на тревата, възседна робинята отзад. Изтънчената природа на Наджа беше дълбоко засегната от това представление.

Когато се върна в стаята, двама роби внасяха казан топла вода, с плаващи по повърхността й лотосови цветове. Наджа остави чашата вино и влезе да се къпе. Единият роб подсуши и среса косата му, а другият донесе чиста бяла роба. Той ги отпрати и се обърна към брачното ложе. Легна на него, простря дълги, елегантни крайници и облегна украсена с панделки глава на златоткана възглавница.

От ъгъла на спалнята се донесе шум от дрехи и женски шепот. Позна кикота на Хесерет и се възбуди. Повдигна се на лакът и погледна към бамбуковия параван. Пролуките в него бяха големи, колкото да зърне прелъстителни късчета гладка кожа.

Властта и политическите амбиции бяха, без съмнение, основа на тази сватба, но не само те. Макар войн по професия и авантюрист по душа, Наджа беше чувствена и сладострастна натура. От дълги години наблюдаваше растежа на Хесерет и интересът му нарастваше успоредно с приближаването на пълното й съзряване: от детинство, през недодялано юношество към оня мъчителен период, когато гърдите набъбват, а детинските тлъстини се стопяват, за да открият прелестните форми на женското тяло. Уханието й също се промени — всеки път в нейна близост долавяше оня мускусен аромат, който така очароваше Наджа.

Излязъл веднъж на лов със соколи, той попадна на Хесерет и две нейни приятелки, които събираха лотосови цветове, за да плетат венец. Тя гледаше към него, застанал на брега, а мокрите поли прилепваха към нозете й, така че кожата блестеше през тънката ленена материя. Тя отметна косата от бузите си с небрежен, но невероятно съблазнителен жест. Макар израза й да остана сериозен и целомъдрен, дръпнатите очи намекваха за нещо лукаво и сладострастно в нея, което го караше да настръхне. Откровението продължи само миг, а после тя извика приятелките си, прецапа до брега и избяга през зелената трева към палата. Той гледаше как проблясват дългите стройни крака, как задникът мени форма под мокрия лъскав лен и дишането му внезапно се учести.

При този спомен усеща лека болка в слабините. Няма търпение да я види, как излиза иззад паравана и в същото време някаква болезнена извратеност го кара да се надява, че тя ще се забави още, та да изпита докрай сладостната мъка на очакването. Две робини я извеждат за ръце, а после я оставят сама насред на празното пространство, а те се измъкват тихо.

Нощницата се спуска от шията до глезените. Тя е от много рядка скъпоценна коприна, докарана от далечни източни земи, кремава на цвят и толкова тънка, че сякаш се носи около тялото й като речна мъгла и цяла се раздвижва, при всяко нейно дихание. В ъгъла зад нея има маслена лампа закачена за трипоид27. Жълтата светлина прозира през коприната, като очертава ханша и раменете, които блестят като слонова кост. Босите крака и ръцете са къносани. Лицето е измито и освободено от грима, така че се вижда, как младата кръв кара безупречната кожа на страните й да руменее, а устните потръпват, сякаш ще заплаче всеки миг. Тя накланя глава в умолителна момичешка поза и го гледа под спуснатите клепачи. Очите са зелени и той усеща кръвта си отново да кипва, съзрял в тях същото дяволито пламъче, което събуди първоначалния му интерес.

— Обърни се — казва нежно той, но гърлото му е стегнато, сякаш току-що е дъвкал зелена джанка. Тя се подчинява, но бавно-бавно, като люлее бедра, а коремът й блести под нощницата. Задните й части се надигат и спускат, обли и блестящи като щраусови яйца, а косите се спускат като водопад.

— Много си красива — мълви той. В ъгълчетата на устните й се появява усмивка и тя ги овлажнява с розов като на коте език.

— Радвам се, че регентът, моят господар, смята така.