Чародей

Той се надига и отива при нея. Хваща я за ръката, топла и мека. Води я към ложето, а тя го следва без колебание. Коленичи върху овчата кожа и свежда глава, така че косите й се спускат пред лицето като воал. Той се навежда напред, докато устните му я докосват. Принцесата излъчва неуловимия дъх на здрава млада жена в първия пристъп на физическа възбуда. Той гали косите й, а тя го поглежда през завесата на косите си. После той разделя кичурите с ръка и хваща бузата й в шепа. Бавно-бавно, за да измъчи и себе си, повдига лицето й.

— Очите ти са като на Икона — шепне тя. Това е питомният му леопард. Това животно винаги я е плашело и привличало едновременно. Същото изпитва и в този момент, защото и той е гъвкав и елегантен като голяма котка и има същите жълти, неотразими очи. С непогрешим женски усет тя долавя скритата в тях жестокост и това събужда у нея непознати досега чувства. — Ти също си красив — шепне момичето и това е самата истина. В този миг тя съзнава, че пред нея е най-красивото същество, което е виждала някога.

Той я целува и тя се сепва. Устата му има вкус на някакъв зрял, непознат за нея плод. Инстинктивно отваря уста, за да усети по-добре тоя вкус. Езикът му заиграва като на змия, но това не й е противно. Затваря очи и го докосва с нейния. След това той прихваща врата й с длан и силно притиска уста към нейната. Така е отдадена на целувката, че ръката му върху гърдите й я изненадва. Тя отваря очи и затаява дъх. Опитва да се дръпне, но той я задържа, като я гали с нежна и опитна ръка. Играе си със зърната и топли вълни се стичат от гърдите й, през раменете чак до върховете на пръстите. Той дръпва ръка и тя изпитва остро разочарование. Изправя я на крака, така че сега е стъпила върху ложето, а гърдите й са на височината на лицето му.

Той сваля нощницата с едно движение на ръката и я запраща на пода. И когато засмуква дълбоко щръкналото й зърно, тя надава силен вик. В същото време едната му ръка се плъзва нагоре по бедрото и хваща в шепа мекото мъхнато гнезденце.

И през ум не й минава да се съпротивлява. Напротив, отдава се с удоволствие. От приказките на робините излиза, че трябва да я боли, но ръцете му, макар силни и бързи, са толкова нежни. Сякаш познава тялото й по-добре от самата нея и си играе с него така вещо, че тя потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, по-бързо и по-бързо под повърхността, надолу и надолу, в едно море от нови усещания.

Излезе на повърхността само веднъж, когато отвори очи и видя, че неговата роба също я няма и е надвесен гол над тялото й. Спомни си съня, в който го бе видяла със същото нещо там долу, като на Звездоброй, жребеца. Погледна с трепет, но това нямаше нищо общо с видяното в съня: сега беше гладко и розово, твърдо като кокал, с изчистени и съвършени форми, като на храмова колона. Страховете й се изпариха и тя отново се остави на устните и ръцете му. Настъпи само един кратък миг на пареща болка, но това беше по-сетне, и той бе съвсем кратък, отстъпил почти веднага място на непознато усещане за пълнота. След още известно време тя го чу да стене отгоре й. Звукът отключи нещо в собственото й тяло, почти непоносимо удоволствие изгори вътрешностите й, тя се впи в него с крака и ръце и нейното стенание заглуши неговото.

Още два пъти през тази така къса нощ на очарование, той я накара да издаде същия стон на диво удоволствие, а когато зората изпълни стаята със своите розови и сребърни лъчи, тя още лежеше в обятията му. Имаше усещането, че всички жизнени сили са изсмукани от тялото й, че костите й са станали меки като нилска тиня, а някъде, в дъното на корема, се бе загнездила сладка болка.

Той се измъква от прегръдката и тя едва има сили да промълви:

— Не си отивай! О, моля те, не си отивай, господарю мой! Мой хубав господарю!

— Няма да е задълго — шепне той и внимателно измъква овчата кожа изпод тялото й. Тя вижда кървавите петна върху девствената повърхност. Кръвта е светла като розов цвят. Изпитала бе само кратка болка при разкъсването на нейната женственост.

Той изнася кожата на терасата и я просва под парапета. Тя го гледа от леглото. Далечни възгласи съобщават, че чакащата тълпа се е убедила в девствеността на булката. Тя не се интересува от одобрението на пияната селяндурска тълпа — гледа голия гръб на съпруга си и усеща как гърдите и утробата й се изпълват с любов. Когато се връща, тя го посреща с отворени обятия.

— Ти си великолепен — казва жената и заспива в ръцете му. Доста по-късно се събужда с мъка, и усеща цялото си същество изпълнено с лекота и радостно чувство, непознати досега. Отначало не проумява причината. А после усеща твърдото мускулесто тяло в обятията си.

Когато отваря очи, неговият странен жълт поглед е насочен в лицето й.

— Каква прекрасна царица става от теб — казва той с нежна усмивка. Наистина мисли това. През нощта е открил неподозирани по-рано качества. Усетил бе човек, чиито стремежи и инстинкти съвпадат напълно с неговите.