Чародей

— Много голям лъв — съобщава той. — Толкова голям не съм виждал източно от реката.

— С очите си ли го видя — пита Нефер, — или само проследи дирите му?

— Видях го много добре, но от голямо разстояние. Висок като кон и крачи гордо като цар. Гривата му се развява като просена нива на вятъра.

— В името на Сет, тоя мъж е цял поет — присмива се Наджа. — Казвай само фактите и зарежи красивите думи, мошенико!

Ловецът изразява предаността си с допрян до гърдите юмрук и продължава с умерен тон:

— Вчера лежа цял ден в една гориста уади на две левги оттук, но през нощта излезе на лов. Четири дни не е ял и сега обикаля гладен наоколо. През нощта се опита да хване дива коза, но тя успя да се изскубне и му избяга.

— Къде смяташ, че ще го намерим днес? — пита Нефер с по-мек от Наджа глас — Ако е ловувал, той ще е и жаден. Къде може да пие вода?

Ловецът го погледна с уважение не само заради царствената му принадлежност, но и заради ловните познания, които показа.

— След като изпусна козата, тръгна към една камениста област, където не можем го проследи. — Апепи махна с досада и ловецът продължи: — Предполагам, че ще дойде на водопой при един малък оазис. Скрито място, известно само на бедуините.

— За колко време ще стигнем там? — попита Нефер. Мъжът показа на небосклона пътя на слънцето за три часа.

— Значи, нямаме време за губене. — Нефер се усмихна и обърна глава към началника на колесарите. — Колко още, войнико?

— Всичко е готово, Велики.

— Свирете за потегляне! — нареди Нефер и след сигнал на роговете, ловците заеха места по колесниците. Минтака е до Нефер. При тези обстоятелства, отпадат всякакви условности и те се превръщат просто в момче и момиче, тръгнали на вълнуващ излет. Илюзията разваля Благородният Трок. Изниква отнякъде със собствената си колесница, спира близо до царя и вика:

— Неразумно е да оставим принцесата в колесницата на неопитно момче, Велики. Не сме тръгнали за газели.

Нефер замръзна и впери поглед в Трок. Минтака отпусна малката си длан на голото му рамо.

— Не го предизвиквай. Той е опасен войн, с крайно зъл характер и ако го предизвикаш и царският сан няма да те спаси.

Нефер отхвърли ръката й.

— Честта не ми позволява да отмина подобна обида.

— Моля те, сърце мое, направи го заради мен. — Тя употреби за пръв път такива нежни слова. Направи го нарочно, защото знаеше какъв ще бъде ефектът: започнала бе да се учи, как да овладява внезапните пориви на неговите чувства и инстинкти, с усета на любяща жена, далеч изпреварила възрастта и опита си. Нефер забрави в миг и Трок, и петното върху честта си.

— Как ме нарече? — попита той с дрезгав глас.

— Не си глух, скъпи. — При тази втора нежност, Нефер примигна. — Чу много добре. — И тя се засмя в лицето му.

Апепи изрева в настъпилата тишина:

— Не се тревожи, Трок. Пратил съм дъщеря си да се грижи за фараона. Той е в пълна безопасност. — Изцвили доволно и тръсна юздите. После добави: — Загубихме половин ден, хайде, напред!

Нефер застига колесницата на Апепи, като задминава на косъм екипажа на Трок. Когато се изравнява с него, Нефер му хвърля студен поглед и вика:

— Ти си прекалено дързък. Бъди сигурен, че това не е краят. Пак ще си поговорим, Благородни Трок.

— Боя се, че си спечели върл враг, Нефер — мълви Минтака. — Трок има много лоша слава и още по-лош нрав.

Водена от царския ловец, който язди без седло ниско, но яко пони, ловджийската колона се изкачва по стръмни голи хълмове. Движат се в тръс, щадят конете, оставят ги да отдъхнат след всяко изкачване. След час откриват един от нубийските следотърсачи да чака на билото на един хълм. Той се спуска тичешком, за да съобщи нещо на ловеца. Провеждат кратък и разгорещен разговор, след което царският служител бърза да доложи.

— Нубийците са претърсили хълмовете, но не са хванали следата отново. Сигурни са, че ще отиде на водопой в оазиса, но за да не го подплашат, предпочели да ни изчакат.

— Води ни при извора! — нарежда Апепи и всички потеглят.

Преди пладне стигат до плитка долина. Не са далеч от реката, а пустинята е вече като във вътрешността — безводна и застрашителна. Ловецът язди редом с колесницата на Апепи и казва:

— Изворът е в дъното на тази долина. Звярът трябва да е наоколо.

Естествено Апепи, старият войн, пое командването и Нефер не направи опит да го оспори.

— Ще се разделим на три групи и ще заобиколим оазиса. Ако лъвът излезе от прикритието си, ще го заобиколим. Благородни регенте, вземи лявото крило. Фараон Нефер Сети ще вземе центъра, а аз — дясната страна. — Размаха тежкия боен лък над главата си. — Който пусне първата кръв, получава трофея.

Всички бяха опитни колесари и колоната бързо се раздели на три. Образуваха широк кръг около извора. Нефер беше прехвърлил лъка си през рамо, а юздите не бяха омотани около китките му, за да може всеки миг да ги захвърли и да хване оръжието. Минтака се притисна до него. Държеше дългото копие, готово за подаване. Овладели са до съвършенство всяко движение през последните няколко седмици и той беше сигурен, че момичето ще постави ствола на копието в дланта му, точно в необходимия момент.