Чародей

В този миг те се хвърлят един към друг и зъбите им се удрят. Долната му устна попада между зъбите й, процежда се кръв, така че първата им целувка е солена на вкус. Прегръдката е несръчна и неопитна, тромава и прибързана. Тя събужда диви и необуздани чувства и у двамата. Притискат се един към друг, стенещи от тези непознати усещания. Въпреки че тялото й е плътно притиснато до неговото, той я тегли към себе си с все сила, а тя се мъчи да прилепне, сякаш иска да се слеят в едно цяло. Протяга ръце и заравя пръсти в гъстите му коси и едва чуто изохква.

— Не искам да те загубя! — Той прекъсва целувката. — Не искам никога да те загубя!

— Не искам да те напускам никога, никога! — Тя си поема дъх и двамата отново се сливат в целувка, още по-свирепа от първата, ако това въобще е възможно. От тук нататък навлизат в неизследвани области на тялото и мисълта. Качват се в колесница, която е извън техен контрол, теглена от избягалите коне на любовта и желанието.

Все още вкопани един в друг, те се отпускат върху мекото пясъчно дъно на уади и забиват пръсти в телата си, сякаш са врагове. Погледите им са диви и невиждащи, дишането — накъсано и учестено. Ленената тъкан на полата й се разкъсва като папирус в ръцете му и той бърка през отвора. Тя стене като в предсмъртна болка, но бедрата й се разделят, а тялото се отпуска податливо. Никой от двамата няма представа докъде ще ги отведе това. Всичко, което иска Нефер е да допре кожата си до нейната гладка голота. Това е остра нужда, върху която сякаш се крепи живота му. Смъква собствената си туника и те притискат тела, и двамата потънали в екстаза на допира на младата й мека плът с неговата твърд. После, без каквато и да е съзнателна мисъл, той започва ритмично да движи таза, а тя му подражава, сякаш увлечена в ритъма на препускаща колесница.

След това, нещо твърдо напира в самите двери на нейната женственост и тя изпитва непреодолимо желание да натисне насреща, за да му помогне да проникне, да го посрещне в меката гостоприемна топлина на утробата си.

В този миг действителността се хвърля отгоре й. Тя рита бясно, извива гърба си в дъга и се блъска като газела в зъбите на леопард. Откъсва устни от неговите и крещи:

— Не, Нефер! Ти обеща! В името на раненото око на Хор, недей!

Той отскача от нея, превит като от удар с бич. Гледа я с широко отворени, ужасени очи. Гласът му е прегракнал и задъхан, сякаш е пробягал голямо разстояние.

— Минтака, любов моя, скъпа моя! Не знам какво ми стана. Това е лудост. Не исках. — Прави жест на отчаяние. — По-скоро бих умрял, отколкото да престъпя думата си и да те опозоря.

Дишането й е толкова тежко, че тя не може да отговори веднага. Отмества очи от голото му тяло и той жално продължава: — Моля те, не ме мрази! Не знам как стана.

— Не те мразя, Нефер. Не бих могла. — Не може да понася нещастния му вид. Всеки миг ще се хвърли в обятията му, за да го утеши. Но знае колко опасно може да бъде. Хваща се за колелото на колесницата и се изправя. — Виновна съм не по-малко от теб. Не биваше да допускам това! — Краката й треперят и тя се опитва да отметне коси от лицето си с две ръце.

Той се изправя с виновен вид, прави крачка към нея, но като я вижда да се дръпва, спира начаса.

— Скъсах ти полата — промълвя той. — Не съм искал.

Тя поглежда надолу и вижда, че е почти толкова гола, колкото и той. Придърпва бързо съдраните краища и се извръща от него.

— Облечи се! — шепне тя и въпреки волята си го поглежда. Толкова е хубав. Желанието се надига отново. Насилва се да отклони поглед. Той се навежда бързо, грабва захвърления хитон и го пристяга около кръста.

Остават във виновно, сконфузено мълчание. Минтака търси отчаяно думи, за да разсее напрегнатата атмосфера. Помага й собственото тяло. Усеща разпъваща пълнота в мехура си.

— Трябва да вървя!

— Не — моли той. — Без да искам. Прости ми. Няма да се повтори. Остани с мен. Не ме изоставяй.

Тя се усмихва колебливо.

— Не разбираш. Ще се върна след малко. — Прави непогрешим жест с двете стиснали краищата на полата ръце. — Ей сега.

Облекчението му е почти смешно.

— А, разбирам. Ще приготвя колесницата. — Той прибира конете, а тя потъва в горичката.

34

Лъвът я гледа как приближава леговището му между дърветата. Прилепя уши назад към черепа и кляка още по-ниско върху каменистата почва.

Това е стар звяр, преминал разцвета на силите си. В тъмното рунтаво руно на гривата му личат сиви косми. Гърбът е имал навремето синкав оттенък, а сега е посребрен от годините. Зъбите са изхабени и мръсни, а един от двата дълги шипа отстрани е счупен почти до венеца. Макар все още да е в състояние да повали и убие бивол с един удар на тежката лапа, ноктите са износени и тъпи и за него вече е трудно да се вкопчи в по-пъргава плячка. Предната вечер изпусна коза и сега гладът се е загнездил като тежък камък в стомаха му.