Чародей

Тя кимва и премества фигура, която в залисията е пропуснал да забележи. Поглежда към нея и е готов да я пренебрегне, но в същия миг забелязва, че западният замък се оказва хванат в клещи. След още три хода тя пробива отбраната му. Нефер продължава съпротивата още известно време, но силите му са в безпорядък и изходът от битката — неизбежен.

— Използва обстоятелството, че бях зает с друго — ръмжи фараонът, — типично по женски.

— Не твърдя, че съм нещо различно от жена, Велики. — Произнася титлата с ирония, която го наранява като удар от украсения с диаманти кинжал на пояса й. После се навежда напред и прошепва. — Ако останем насаме, обещаваш ли да не посягаш на целомъдрието ми?

— Кълна се в раненото око на великия бог Хор, че никога докато съм жив, няма да сторя нещо, което да накърни доброто ти име — заявява искрено Нефер.

Тя го дарява с усмивка.

— Братята ми няма да са особено доволни, ако го чуят. — Тя му хвърля кос поглед. — Те биха посрещнали с възторг всеки повод да ти прережат гърлото. Пък ако не е гърлото, може друго да ти отрежат.

Техният час настъпи на следващия ден. Един от царските ловци слезе от хълмовете край селцето Даба, за да съобщи, че от пустинята е дошъл лъв, който нощем напада кошарите. Прескочил оградите и убил осем ужасени животни. Призори селяните успели да го прогонят, въоръжени с факли, рогове, тъпани, към чийто шум добавили собствения си зверски рев.

— Кога се случи? — попита Наджа.

— Преди три дни. — Мъжът беше проснат ничком пред трона. — Тръгнах срещу течението, колкото можах по-бързо, но то е силно и вятърът насрещен.

— Какво стана със звяра? — намеси се цар Апепи.

— Избяга в планината, но аз изпратих двама от най-добрите нубийски следотърсачи да го проследят.

— Видя ли го някой? Колко е голям? Лъв ли е или лъвица?

— Селяните разправят, че е огромен мъжкар с гъста черна грива.

Допреди шестдесет години, лъвовете бяха чудо невиждано в поречието на Нил. Запазени единствено за царски лов, те бяха преследвани от поколения фараони, не само защото причиняваха щети на скотовъдците, но главно защото бяха най-желаният ловен трофей за царете.

В течение на дългите тежки години на войната между хиксоси и египтяни, фараоните и от двете страни бяха прекалено заети с друго и лъвовете се радваха на относително спокойствие. Освен това, човешките тела, оставяни по бойните полета, осигуряваха леснодостъпна храна за лъвските стада. През последните десетилетия видът процъфтяваше, числеността му, както и смелостта, нараснаха многократно.

— Ще наредя веднага да натоварят колесниците на лодките — заяви Апепи. — При сегашното състояние на реката, ще стигнем Даба утре призори. — Той се ухили и удари юмрук в мазолестата длан. — В името на Севт, ще ми се да си опитам късмета със старата черна грива. Откак се наложи да се откажа да убивам египтяни, ръцете все ме сърбят за нещо по-сериозно.

Наджа се намръщи на дебелашката шега.

— Няма ли да отплаваш след два дни за Аварис, Велики?

— Прав си, регенте. Повечето багаж обаче, вече е натоварен. Освен това, Даба е на пътя ми за дома. Мога да отделя ден-два за лов.

Наджа се колебае. Не е толкова привързан към лова, че да зареже държавните дела. Отдавна очаква с нетърпение отпътуването на Апепи, чието шумно, просташко присъствие му е дошло до гуша. Освен това, има и други планове, които могат да бъдат пуснати в ход, само след като Апепи се махне от Тива. От друга страна, не може да остави хиксосийски фараон да ловува сам в територията на Горен Египет. Би било не само неучтиво, но и дълбоко погрешно от политическа гледна точка, да остави Апепи да броди из царството като едноличен владетел.

— С най-голямо удоволствие ще се присъединим, Велики — обади се Нефер, видял възможност за великолепен лов. Сам той никога не бе преследвал с колесницата си лъв, нито изпитал куража си, изправен лице в лице с него. И което бе сто пъти по-важно, представяше се превъзходна възможност да отдалечи още малко раздялата с Минтака, за която дори не искаше да мисли. Преди Наджа да му попречи, той се обърна към все още проснатия на пода ловец:

— Свършил си хубава работа, добри ми човече. Шамбеланът28 ще те възнагради със златен пръстен за това. Вземай най-бързата фелука и тръгвай обратно. Подготви посрещането ни. Ще подгоним звяра с всички сили.

Нефер съжалява само, че Таита няма да е с него, за да го напътства в този лов. Старецът е изчезнал в пустинята, на едно от периодичните си тайнствени поклонничества и никой няма представа нито къде е отишъл, нито кога ще се върне.

33

В ранната утрин на следващия ден, ловната дружина слиза на брега при Даба. След това разтоварват двадесет колесници от малката флотилия галери и лихтери. През това време оръженосците точат остриетата на копия, поставят тетива на лъковете и проверяват стрелите за баланс и кривини. Докато поят, зобят и тимарят конете, ловците се подкрепят с питателна закуска, предоставена от селото.

Оживлението е всеобщо и Апепи праща да доведат следотърсача, завърнал се от хълмовете.