Чародей

Старият войн изрази благодарността си със словесен водопад и помоли за още една добрина:

— Един приятел страда от египетска шарка, магьоснико. Какво да прави? — Таита винаги се забавляваше с мисълта, че хиксосите наричаха тая болест египетска, а египтяните им връщаха със същата монета. Трудно се срещаше войник, който да няма заболял от нея приятел.

30

Сватбената церемония на регента и последвалото я пиршество бяха най-разточителните, познати досега. Таита прецени, че те далеч превъзхождат по великолепие както сватбата на Тамоз, така и на баща му Мамоз, и двамата божествени синове на Ра, нека живеят вечно!

Наджа отпусна на обикновените хора в Тива петстотин глави говеда, два лихтера просо от държавните житници и пет хиляди големи делви най-добра бира. Пиршеството продължи седмица, но дори тиванските гладници не можаха да се справят с толкова храна. Останалото просо и месо, което опушиха, храни града още месеци наред. Не така стоеше въпроса с бирата — тя бе изпита за седем дни.

Сватбената церемония се извърши в храма на Изис пред двамата фараони, шестстотин жреци и четири хиляди гости. Всеки гост получи при пристигането си скъпоценен камък, аметист, корал, слонова кост или друг предмет с гравирани на него собственото му име между тези на регента и двете царствени съпруги.

Двете булки се явиха пред жениха в държавна церемониална колесница, теглена от бели гърбати волове, яздени от голи нубийски роби. Пътят бе застлан с палмови листа и цветя, а пред булчинската колесница имаше друга, от която хвърляха сребърни и медни пръстени към доведената до изстъпление тълпа. Този ентусиазъм се дължеше до голяма степен на безспорната щедрост на Благородния Наджа, по отношение на бирата.

Момичетата бяха облечени в ефирно тънък лен, бял като небесен облак, а малката Мерикара почти падаше под тежестта на окачените по крехкото й телце злато и скъпоценности. Сълзите й бяха направили вадички през въглена и антимоновия грим.

Когато стигнаха храма, двамата фараони им помогнаха да слязат от колесницата. Нефер прошепна в ухото на Мерикара, докато я водеше към преддверието на храма:

— Не плачи, котенце. Нищо лошо няма да ти се случи. Още преди да се смрачи, ще си бъдеш при бавачката.

В израз на протест срещу този брак, Нефер искаше да откаже да придружи на сестра си в светилището, но Таита го разубеди.

— Не можем да попречим на това, макар че опитахме, както ти е известно. Наджа не може да бъде спрян. Ще бъде жестоко от твоя страна, ако не си до нея, за да я утешиш в този най-страшен миг от краткия й живот.

Нефер се съгласи с неохота.

Веднага зад тях Апепи водеше Хесерет. Тя беше красива като небесна нимфа в белите си одежди и блестящи украшения. От месеци насам се бе примирила с отредената й от боговете орис и първоначалният страх и смут бяха отстъпили място на любопитство и трепетно очакване. Благородният Наджа беше мъж с великолепна външност и нейните дойки, дружки и робини го бяха обсъждали в най-малки подробности. Сочеха й безспир видимите му достойнства и с кикот и безсрамие гадаеха за скритите.

В резултат от тези дискусии, напоследък Хесерет бе спохождана от интригуващи сънища. В един от тях регентът я преследваше чисто гола през пищната зеленина на речния бряг. Обърнала поглед към него, тя забеляза, че и Наджа е гол, но е човек само до кръста. Оттам надолу е кон, съвсем като неферовия жребец Звездоброй. Тя бе наблюдавала много пъти нежностите на жребеца с кобилите и телесните му особености в такива моменти винаги предизвикваха особено чувство, същото както сега, при вида на възбудения регент-жребец. Тъкмо когато Наджа посегна с окичена в злато ръка да я хване, тя се събуди, за да се види изправена в леглото. Несъзнателно плъзна длан надолу по тялото си и пръстите й овлажняха. Беше така смутена, че не можа да заспи и да продължи съня си от мястото, на което прекъсна, макар много да се стара. Искаше да види края на тази интригуваща случка. На сутринта беше неспокойна и раздразнителна и изля лошото си настроение върху околните. От тоя момент нататък момичешкият й интерес към Мерен започна да бледнее. Тя така или иначе го виждаше рядко напоследък, след смъртта на дядо му, конфискацията на имуществото на семейството и изпадането му в немилост. Даде си сметка, че е само един бедняк, прост войник, без изгледи за слава и богатство. Благородният Наджа й бе почти равен по кръв, а богатството му превъзхождаше нейното.

Сега пристъпяше целомъдрено и скромно, водена от Апепи по дългия коридор към светилището. Благородният Наджа ги очакваше пред входа и макар да бе заобиколен от блестяща свита придворни и офицери, Хесерет виждаше единствено него.