Чародей

Изправи се и се опита да бръкне с дебела мускулеста ръка под мишницата и да се добере до бинтованата рана, също като стар петел, който завира глава под крилото си.

— Повил си ме като мумия, преди да ми е дошло времето — засмя се Апепи. — Свърши добра работа. Иди кажи на твоя регент, че съм събрал сили да понеса още един път парфюмите му и ще бъда в залата след час.

28

Наджа се разтопи от удоволствие, когато чу за успеха на Таита и забрави за неговата нелоялност.

— Тоя Апепи ми падна в ръчичките! — похвали се регентът. — Ще ми направи отстъпки, за които и не подозира. Затова се ядосах толкова, когато напусна преговорите и отиде да се излежава. — Толкова беше доволен от себе си, че не можеше да седи на едно място. Стана и закрачи по каменния под. — Как е той, магьоснико? Даде ли му нещо, от което да му се замъгли съзнанието?

— Дадох му упойка, която е в състояние да замае бивол — увери го Таита. Наджа отиде до тоалетната масичка и като сипа в шепа парфюм от зелено шишенце, намаза врата си с него.

— Е, ще се възползвам изцяло от това. — Тръгна към вратата, после хвърли поглед назад. — Ела с мен! — нареди той. — Може да ми потрябват уменията ти, преди да свърша с Апепи.

Обвързването на Апепи с договор не беше толкова лесно, колкото го описа Наджа. Той изобщо не показа да е повлиян от раната или от дадената му от мага упойка и продължи да крещи, да тропа с юмрук по масата и да ругае, дълго след като страж — никът от храмовата кула съобщи, че минава полунощ. Никой предложен от Наджа компромис не му беше достатъчен и накрая дори Таита се умори от неговата неотстъпчивост. Наджа закри срещата и под кукуригането на петлите се помъкна към леглото си.

Когато на другия ден по пладне се срещнаха отново, Апепи не прояви повече здрав разум и преговорите станаха още по-разгорещени. Таита използва цялото си красноречие, за да го укроти, но царят се поддаваше много бавно на уговорки, така че едва на петия ден писарите можаха да започнат да записват отделните клаузи на глинени плочки, както с жречески знаци, така и с йероглифи, на египетски и хиксосийски. Трудиха се до късно през нощта.

Наджа вече беше отстранил фараон Нефер Сети от залата. Остави го да се занимава с всекидневни задачи, като уроци, военни упражнения и срещи с посланици или представители на жречески и търговски групи, които искаха някакви привилегии или дарения. Накрая Нефер се разбунтува и Наджа го прати на лов с по-младите синове на Апепи. Тези излети не протичаха в особено дружелюбна атмосфера и още първия ден се развихри бурен спор за това, кой е свалил поредната плячка. Дискусията едва не завърши с бой.

На втория ден Таита предложи в групата да се включи и принцеса Минтака, която да играе ролята на умиротворител. Даже и по-големите й братя изпитваха някакво страхопочитание към нея и се подчиняваха на волята й, макар че при друг случай, щяха без колебание да нападнат египтяните с оръжие. Войнствените наклонности на Нефер също заспиваха, когато Минтака стоеше до него в ловната колесница. Той не обръщаше внимание на недодяланите фукни на братята й, наслаждаваше се на остроумието и ерудицията й, да не говорим за непосредственото физическо присъствие. В тясното пространство на колесницата, която подскачаше по неравната почва в преследване на стадо газели, те често се блъскаха един в друг. В такива случаи Минтака се хващаше за него и не го пускаше дълго след като опасността бе преминала.

Когато се прибра в храма, Нефер извика Таита уж да му разкаже за лова, но речта му беше несвързана и вяла. Даже когато бе попитан за любимия сокол, момъкът не прояви особен ентусиазъм. Изведнъж той го пита ни в клин, ни в ръкав:

— Не е ли учудващо, Таита, колко меки и топли са момичетата?

В утрото на шестия ден писарите са готови и петдесетте плочки на договора, чакат подпечатването си. Сега Наджа праща да извикат фараона да участва в церемонията. Всички деца на Апепи, включително Минтака, също ще присъстват.

И ето че дворът на храма е отново пълен с блясъка на аристократи и военни, а дворцовият глашатай чете с тържествен глас условията на мира. Нефер е погълнат от съдържанието на документа. Двамата с Минтака са обсъждали подробностите му многократно и сега разменят многозначителни погледи, забелязали някой пропуск или неточност. Те обаче не са много и Нефер установява невидимото влияние на мага в много точки на дългия документ.

Най-накрая идва време да се сложат печатите. Под звуците на рогове Нефер притиска печата си към влажната глина. Същото прави и Апепи. Нефер се дразни, че узурпаторът използва свещения фараонски печат.

Под безизразния поглед на Наджа, скрил лице зад плътен слой грим, двамата съуправници се прегръщат. Апепи прибира слабата фигура на момчето в мечешките си обятия, а тълпата реве „Бак-хер! Бак-хер!“ Мъжете блъскат саби по щитовете или удрят с краищата на копията по каменните плочи на двора.