Чародей

— Неразположение? Не съм неразположен, чародей. Аз съм на прага на смъртта.

— Да видим какво можем да направим за спасението ти.

Апепи се търкулна върху косматия си корем и Таита видя огромна розова подутина на гърба му. Размерите й бяха като на двата царски юмрука заедно. Когато я докосна с пръст, Апепи измуча и плувна в пот.

— По-леко Таита! Ти си по-лош от всички египетски жреци, взети заедно.

— Как стана това? — Таита се отдръпна. — Как се стигна дотук?

— Започна с остра болка в гърдите. — Апепи показа къде. — След това започнах да кашлям и болката се изостри. Усещах нещо да се движи вътре, после болката се извъртя и отиде към гърба, а ето сега и тая цицина. — Царят посегна през рамо, за да я докосне и отново измуча.

Преди да продължи, Таита даде на болния сироп от приспивно цвете. Дозата беше достатъчна да свали на земята младо слонче, но Апепи само кръстоса очи и гласът му леко отслабна. Съзнанието му обаче, си остана ясно. Таита отново опипа подутината и Апепи простена.

— Има някакво чуждо тяло вътре в теб, Благородни — заяви лечителят.

— Трудно ще ме изненадаш с такава новина, чародей. Зли хора, повечето египтяни, се надпреварват да забиват разни неща в тялото ми, откак престанах да търся цицата на дойката си.

— Бих решил, че е връх на стрела или парче острие от сабя, но не виждам входно отвърстие — разсъждаваше на глас Таита.

— Хубаво си отвори очите, човече, здраво място няма по мен! — Косматото туловище на царя наистина беше цяло в продълговати, кръгли и звездовидни белези.

— Ще трябва да те срежа — предупреди Таита.

Апепи се озъби:

— Прави каквото трябва, чародей, само спри да плещиш!

Докато Таита избира по-остър бронзов скалпел от сандъчето си, Апепи сгъва на две дебел кожен пояс, захапва го и ляга под ножа.

— Елате тук! — викна Таита стражниците. — Елате и дръжте царя здраво!

— Марш оттук, идиоти! — не се съгласи царят. — Нямам нужда да ме държат!

Таита застина над него, прецени ъгъла и дълбочината на среза и го направи с едно ловко движение. Апепи измуча приглушено през стиснали кожата зъби, но не помръдна. Таита се дръпна, а от раната ливна черна кръв, примесена с гной. Стаята се изпълни с отвратителна воня. Таита остави скалпела и завря показалец в отвора. Около него се стичаше кръв, но той успя да напипа нещо твърдо и остро в царското тяло. Взе форцепс23 от слонова кост и започна да човърка в разреза, докато усети предмета.

Апепи бе спрял да стене и лежеше неподвижен. Тръбните мускули потръпваха конвулсивно. Дишаше през нос и шумно сумтеше. При третия опит Таита успя да захване предмета с форцепса и опъна, докато усети, че той се откъсва от плътта. Накрая излезе заедно с нова струя гной и Таита го вдигна към светлината.

— Връх от стрела — обяви той. — Бил е вътре дълги години. Чудно, как не е предизвикал възпаление по-рано.

Апепи изплю колана и седна, като се усмихна несигурно.

— Кълна се в косматите ташаци на Севт, тая дреболия ми е позната. Един от вашите главорези ми я заби при Абнуб преди десет години. Моите хирурзи казаха, че е твърде близо до сърцето и не смеят да пипат. Оттогава си го нося.

Взе триъгълното кремъчно парче от ръцете на Таита и му се залюбува, с изражение на собственик.

— Чувствам се като майка с първата си рожба. Ще накарам да го обковат в злато, та да си го нося на шията. Можеш да му направиш някакво заклинание, та да гони други стрели. Какво ще кажеш, чародей?

— Сигурен съм, че ще стане много хубав амулет, Благородни. — Таита напълни уста с топло вино и мед, които приготви специално за целта и като напъха дълбоко в разреза бронзова тръбичка, започна да промива останалата гной и тъмна кръв.

— Защо хабиш хубавото вино? — попита Апепи и като вдигна купата с две ръце, пресуши я до дъно. Запрати я към по-далечната стена и се оригна. — А сега, като награда за услугата ти, чародей, ще ти разкажа една забавна история, по повод на последния ни разговор, на кулата в Бубасти.

— Цял съм внимание и нямам търпение да чуя всяка твоя дума. — Таита започва да превързва раната с чисти ивици ленена тъкан, като едновременно с това нашепваше заклинание за зарастване на рана:

„Завивам те, дело на Сет,
Затварям червената ти уста, дело на злото.“

Апепи го прекъсна с дрезгав глас:

— Трок предлага цяла лака злато сватбен откуп за Минтака.

Таита замръзна, превързал гърдите на Апепи наполовина.

— Ти какво отговори, Велики?

Толкова беше разтревожен, че царската титла се отрони от езика му, без да може да я спре. Беше опасно и непредвидено развитие на нещата.

— Казах му, че стойността на откупа е пет лаки — ухили се Апепи. — Песът е навирил такъв хуй за моята малка кучка, че стига чак до очите му и го заслепява. Но въпреки всичко, което е успял да заграби от мен за толкова години, дори той няма откъде да намери пет лаки. — Царят се оригна пак. — Не се тревожи, чародей, стойността на Минтака е твърде висока, за да я пилея по волята на разни като Трок, след като мога с нейна помощ да вържа вашето фараонче на моята ясла.