Чародей

— Искам да благодаря за тази наистина забавна утрин, Велики! — провиква се Минтака от лодката си. — Не помня кога за последен път съм се забавлявала така. — Говори със звънък глас и ангелска усмивка на лицето.

— Ти си прекалено любезна и снизходителна. — Лицето на Нефер остава сериозно и той прави царствен пренебрежителен жест. — Мисля, че ловът беше слаб.

Извръща се и вперва мрачен поглед към хоризонта. Минтака не се смущава ни най-малко от подчертаната студенина и се обръща към робините си:

— Хайде да изпеем на фараона няколко стиха от „Магаре и маймуна“! Едно от момичетата й подава лютня, тя прокарва пръсти по струните и запява първите строфи на глуповатата детинска песничка. Робините се присъединяват в хор, като имитират дрезгави животински звуци.

Нефер свива устни от удоволствие, но вече е възприел позата на непристъпно високомерие, която не може да изостави току-така. Таита вижда колко много му се иска да се присъедини към смеха на другите, но отново е паднал в собствения си капан.

Първата любов носи толкова най-чиста радост, казва си със съчувствена ирония старецът и за удоволствие на момичетата импровизира нов текст на казаното от маймуната на магарето, който е много по-смешен от оригиналния. Те пищят и пляскат с ръце. Нефер се чувства още по-изолиран и смръщва чело.

Пристигат на острова с песен. Брегът е скосен почти отвесно, а под него има гъста и лепкава кал. Лодкарите скачат в дълбока до коляно тиня и държат лодката здраво, докато робите пренасят принцесата и придворните й на твърда почва.

Веднага след това, до брега приближава лодката на фараона и робите се готвят да пренесат и Нефер при Минтака на високия бряг. Той ги отпраща с царствен жест. Достатъчно унижения е преживял за една сутрин и няма намерение да накърни допълнително достойнството си, като се вкопчи във вратовете на двама полуголи и мокри роби, за да го носят като бебе през тинята. Застава без усилие на носа и пази равновесие. Всички вперват поглед в него, защото наистина представлява великолепна гледка. Минтака се старае да не показва чувствата си, но е убедена, че никога досега не е виждала толкова красиво същество — стройно и елегантно момчешко тяло, което едва започва да добива по-тежките форми на мъжа. Дори намусеното, сърдито лице я опиянява.

Замесен е с маята на фараони и герои, казва си принцесата, обзета от пристъп на романтично пристрастие. Ще ми се да не го бях ядосала толкова. Постъпих лошо, но преди края на този ден ще го накарам отново да се усмихне, Хатор ми е свидетелка!

Нефер се прехвърли през разстоянието от лодката до брега, с лекотата на скочил от акациев клон леопард. Приземи се на високия бряг почти до нея. Остана на мястото си, усетил прикованите в него погледи.

А след това брегът рухна под краката му. Голямо парче суха крехка глина се откърти и плъзна надолу. Един мъчителен миг момчето размаха безпомощно ръце във въздуха, за да запази равновесие, а после рухна възнак в блатото.

Всички гледаха ужасени египетския цар, седнал до кръста в лепкавата черна тиня на Нил.

Известно време никой не помръдна, нито проговори. След това Минтака се засмя. Не искаше да го прави, но гледката беше непосилно изпитание за самоконтрола й, а започнала веднъж, не можеше да спре. Беше очарователен, заразителен смях, на който никое от момичетата й не устоя. Всички избухнаха в радостен кикот, който беше подет от лодкари и ловци. Дори Таита се присъедини с неудържимо крякане.

За миг изглеждаше, че Нефер ще избухне в сълзи, но после дълго сдържаният му гняв избухна. Грабна шепа гъста черна кал и я запрати към засмяната принцеса. Унижението даде сила на ръката и точност на окото му, а Минтака беше напълно безпомощна, разтърсвана от пристъпи смях. Тя не можеше нито да приклекне, нито да отскочи и калта се лепна право върху лицето й. Смехът й секна и тя гледаше Нефер с огромни очи върху течаща кална маска.

Сега е ред на Нефер да се смее. Все още седнал в тинята, той отмята глава и дава отдушник на натрупаното унижение и гняв в силен подигравателен смях. А щом фараонът се смее, целият свят се смее заедно с него. Роби, ловци и лодкари удвояват усилия да покажат колко им е весело.

Минтака се окопитва бързо и без каквото и да било предупреждение, се хвърля в атака. Стоварва се върху Нефер с цялата си тежест. Изненадата му е толкова голяма, че не успява дори дъх да си поеме както трябва, когато главата му се оказва под повърхността, а тя сяда върху нея.

Той драпа с ръце към дъното, прави опит да се освободи, но теглото й го притиска. Държи врата му с две ръце. Опитва се да я отхвърли от себе си, но тя е чевръста и хлъзгава от калта като змиорка. С огромно усилие я надига, колкото да си поеме дъх, а после тя отново го натиска надолу. Успява да я завърти и да застане отгоре й, но я задържа с огромно усилие. Тя се извива и рита с неподозирана сила. Туниката й е се е вдигнала на кръста и краката й остават голи и гладки. Пъха единия между неговите и го сгъва. Сега са лице в лице и той усеща топлината на тялото й през слоя тиня.