Чародей

— Трок, непохватен изрод такъв! Мина през дупка, точно когато стрелях! — крещи принцесата.

Скача в движение и се озъбва на Трок:

— Направи го нарочно, за да ме изложиш пред мага!

— Покрусен съм от грешката си, принцесо! — Могъщият Трок прилича на малко момченце пред гнева й. Таита разбира, че чувствата му са толкова дълбоки, колкото подозираше.

— Не ти прощавам. Никога повече няма да ме караш. Никога!

Таита не я бе виждал в такова настроение и тази непозната за него страна от характера й, плюс демонстрираното военно умение, вдигнаха още по-високо мнението му за нея. Жена, достойна за всеки мъж, пък бил той и фараон на Египет от династия Тамоз, реши Таита, но остана равнодушен, за да не привлече гнева на Минтака върху себе си. Тревогата му бе напразна, защото, щом се обърна към него, на момичешкото лице отново грейна усмивка.

— Четири от пет е достатъчно добър резултат за войн от Червения път, принцесо — успокои я Таита, — а и дупката наистина ти изигра лоша шега.

— Сигурно си жаден, Таита. Във всеки случай, аз съм. — Тя го хвана непринудено за ръка и го отведе до речния бряг, където прислужниците й бяха разстлали вълнен килим и наредили подноси с плодове и сладкиши, кани с шербет.

— Толкова неща искам да те питам, Таита — каза момичето, като седна на овча кожа. — Не съм те виждала откак напусна Бубасти.

— Как е брат ти, Киан? — Таита изпревари въпроса й.

— Както обикновено — засмя се тя. — Ако не и по-непослушен от преди. Баща ми нареди да пристигне тук, веднага щом се възстанови напълно. Иска цялото ни семейство да присъства при подписването на мира. Приказваха още известно време за незначителни неща. Таита очакваше тя да повдигне основния въпрос. Изведнъж Минтака се обърна към Трок, който стоеше наблизо, с вид на бито куче и каза:

— Можеш да ни оставиш насаме, Благородни!

— Ще те карам ли утре пак, принцесо? — Трок почти моли.

— Утре вероятно ще бъда заета с друго.

— Тогава по-късно? — Даже мустаците на великана висят плачевно.

— Прибери лъка и колчана ми, като си тръгваш — каза принцесата, като остави въпроса без отговор. Мъжът донесе оръжието като лакей и го остави наблизо.

— Сбогом, Благородни. — Тя се обърна към Таита. Трок се помая още малко, а после тръгна към колесницата.

Когато потегли, Таита попита тихичко:

— Откога е влюбен в теб?

Тя се сепна, а после нададе доволен смях.

— Трок влюбен в мен? Та това е нечувано! Трок е по-стар от пирамидите в Гиза — трябва да е почти тридесет годишен! Има три жени и само Хатор знае колко любовници!

Таита измъкна една стрела от великолепно изработения колчан и внимателно я разгледа. Перата бяха жълти и сини. Той докосна мъничкия монограм.

— Трите звезди от колана на Ловеца — каза той, — а Минтака е най-ярката.

— Синьо и жълто са любимите ми цветове. Всичките ми стрели са правени от Грипа. Най-известният майстор в Аварис. Всяка негова стрела е абсолютно права и съвършено балансирана, за да лети където я пратиш. Неговите украси и емблеми са произведения на изкуството. Виж само как е резбовал и оцветил моята звезда. — Таита повъртя стрелата между пръстите си и дълго й се любува, преди да я върне в колчана.

— Какъв е монограмът на Трок? — попита безгрижно той.

Момичето сви вежди от досада.

— Не знам. Доколкото зависи от мен, би било диво прасе или вол. Стига вече с тоя Трок! — Наля шербет на Таита — Знам колко обичаш мед. — Тя промени демонстративно темата и Таита зачака следващата.

— Има някои деликатни въпроси, които искам да обсъдя с теб — призна срамежливо принцесата. Откъсна няколко цветчета от поляната в краката си и започна да ги сплита във венец, без да вдига поглед, но бузите й, които бяха загубили руменината си преди малко, отново започнаха да розовеят.

— Фараон Нефер Сети е на четиринадесет години и пет месеца, почти година по-голям от теб. Роден е под знака на Козирога, което го прави подходяща партия за Лъв като теб.

Таита отгатна мислите й и тя вдигна изненадано поглед.

— Откъде знаеш какво щях да те питам? — После плесна с ръце и добави: — Естествено, че знаеш, нали си маг.

— Като говорим за фараона, дошъл съм с покана от негова страна — каза Таита.

Тя веднага наостри уши.

— Покана? Че той знае ли изобщо, че съществувам?

— Много добре му е известно дори. — Таита отпи от шербета. — Трябва му още малко мед. — Добави малко и разбърка.

— Не ме измъчвай, чародей — тросна се тя. — Кажи ми каква е поканата! — Фараонът те кани, заедно със свитата ти, на лов за диви патици, в блатата утре призори, а след това на закуска на открито на Острова на малкия гълъб.

26

Утринното небе грее като току-що извадено от пещта острие на сабя. Върховете на тръстиката се сливат под него в тъмен фриз. В този час на утрото няма вятър, който да ги разлюлее, нито звук, който да наруши пълната тишина.

Двете ловджийски лодки са привързани към заобикалящата водното огледало тръстика в два противоположни края. Царските ловджии са огънали високите стебла на тръстиката, за да скрият с тях лодките, разположени на по-малко от петдесет стъпки една от друга.