Чародей

Нефер слушаше, без да го прекъсва, но когато Таита заговори за смъртта на баща му, очите на момчето се напълниха със сълзи. То погледна встрани, закашля се и избърса очи, с опакото на дланта си.

— Сега разбираш в каква опасност се намираш — каза Таита. — Сигурен съм, че Наджа е пряко свързан с убийството на фараона и колкото повече се доближаваме до възможността да го докажем, толкова по-голяма е тази опасност.

— Един ден ще отмъстя за баща си! — закле се Нефер, със студен и твърд глас.

— А аз ще ти помогна да го сториш — обеща Таита. — Засега обаче, трябва да те опазим от злите намерения на Наджа.

— Как ще сториш това, Таита? Можем ли да избягаме от Египет, както бяхме решили преди?

— Не. — Таита поклати глава. — Мислил съм по въпроса, естествено, обаче Наджа ни е хванал тук здраво. Тръгнем ли отново към границата, по петите ни ще се спуснат хиляда колесници.

— Какво ще правим тогава? Ти също си в опасност.

— Не. Успях да убедя Наджа, че нищо не може да постигне без моя помощ. — Разказа му за инсценировката в храма на Озирис и как Наджа се надявал да научи от него тайната на вечния живот.

Нефер се засмя на хитростта на мага и попита:

— Какви са плановете ти?

— Трябва да изчакаме подходящ момент, за да избягаме или да освободим земята от злото Наджа. Дотогава ще те пазя с всички възможни средства.

— Как ще стане това?

— Наджа ме изпрати при Апепи, за да уредя тези преговори.

— Да, знам, че си ходил в Аварис. Съобщиха ми, когато поисках да те видя.

— Не ходих чак в Аварис, а във военния лагер на Апепи Бубасти. След като Апепи се съгласи да преговаря, успях да го убедя, че договорът трябва да се скрепи с женитба на дъщеря му с теб. Попаднеш ли един път под закрилата на хиксосийския цар, ножът на Наджа ще затъпее. Няма да посмее да хвърли отново страната в гражданска война, като наруши примирието.

— Апепи ще ми даде дъщеря си за жена? — Нефер гледаше с почуда. — Тази в червената рокля, която видях тази сутрин?

— Да — потвърди Таита. — Казва се Минтака.

— Знам как се казва — възкликна Нефер. — Кръстена е на една от малките звезди в пояса на съзвездие Ловец.

— Да, тя е — кимна Таита. — Минтака грозотията, с големия нос и смешна уста.

— Не е грозна! — озъби се Нефер, като скочи на крака и за малко не преобърна лодката като изпрати и двама им в тинята. Тя е най-красивата… — Забелязал изражението на мага, той снизи малко оценката си: — Искам да кажа, много е приятна наглед. — Усмихна се унило. — Ти винаги ме хващаш. Трябва обаче да признаеш, че е хубава, Таита.

— Стига да ти харесват големи носове и смешни уста.

Нефер взе една умряла риба от дъното на лодката и я хвърли по главата на мага. Таита се наведе.

— Кога мога да я видя? — попита Нефер с престорено безразличие. — Тя говори египетски, нали?

— Говори го не по-зле от теб — успокои го Таита.

— Кога мога да я видя? Ще го уредиш ли?

Таита очакваше този въпрос. — Можеш да поканиш гостите на лов, тук из блатата и на излет след това.

— Още днес ще изпратя Асмор да я покани — реши Нефер, но Таита поклати глава.

— Той ще съобщи най-напред на регента и Наджа ще забележи веднага заплахата. Няма да го допусне, а след като е предупреден, ще направи всичко възможно да не се срещнете.

— Какво ще правим тогава? — попита разтревожен фараонът.

— Аз ще я поканя — обеща Таита и в същия миг от най-различни страни на блатата се разнесоха приглушени викове и звуци от удари на весла. — Асмор е открил, че не си в храма и е изпратил гончетата си да те открият. Това още един път показва, колко е трудно да се измъкнеш от ръцете му. Слушай сега внимателно, защото още малко ще бъдем заедно.

Започнаха тихо да обсъждат начини за връзка дори и при най-тежки обстоятелства, както и други планове, а виковете ставаха все по-силни, плясъците на греблата — все по-близки. След няколко минути от тръстиковата стена излетя лека бойна галера, пълна с въоръжени мъже. Разнесе се вик:

— Фараона! Греби към лодката!

25

Хиксосите бяха съоръжили учебен плац върху наносната почва край реката, до тръстиковите блата. Когато Таита пристигна там от храма, две подразделения се упражняваха с оръжие, под лъчите на утринното слънце, грейнало в безоблачно небе. Двеста тежковъоръжени войника газеха из блатото, потънали до пояс, докато множество колесници изпълняваха сложни маневри на плаца: от колона по четири преминаваха в единична, а после се разгъваха ветрилообразно, за да образуват линия. Зад колесниците се вдигаше прах, върховете на копията проблясваха под слънцето, а многоцветни вимпели пърхаха радостно на вятъра.

Таита спря за момент да погледа, как петдесет строени в редица стрелци изпращат на сто крачки бърза поредица от по пет стрели. След това изтичват до сламените чучела, измъкват стрелите и стрелят по други, този път на двеста крачки разстояние. Тоягите на инструкторите мигом намираха гърба на всеки, който пропуснеше целта или не преодолееше достатъчно бързо разстоянието от една позиция до следващата. Бронзовите им кабари оставяха кървави следи по изпотената кожа.