Чародей

Никой не спря Таита. Когато мина край двойки, упражняващи с диви викове стандартните удари с копие и блокажите им, войниците преустановиха схватките и застанаха в мълчание. Проследиха го, с изпълнени с уважение погледи. Едва след като отмина, възобновиха заниманията си.

В далечния край на полето, върху тясна тревиста ивица край блатото, една-единствена колесница се носеше през поредица цели и маркировки. Беше разузнавателно возило, колелата му имаха спици, а кошът бе изработен от бамбук, така че беше достатъчно лек, за да могат двамата му пътници да го пренесат на ръце през някоя препятствие.

Теглеха я две превъзходни дорести кобили от личната конюшня на цар Апепи. Копитата им избиваха големи парчета тор, когато заобикаляха маркировката в края на трасето, преди да се понесат обратно в галоп, с подскачаща отзад колесница.

Управляваше я Благородният Трок, леко приведен напред, намотал юзди около китката. Брадата му се вееше по вятъра, а мустаците и вплетените панделки — над раменете. Той насърчаваше конете с диви викове. Таита трябваше да признае умението му: дори при тази скорост, конете бяха изцяло под контрола му, колелата чертаеха права линия от единия до другия край на трасето, което даваше най-добра възможност на стрелеца до него да поразява една по една разположените отстрани цели.

Таита се обляга на тоягата и наблюдава приближаващата в галоп колесница. Не би могъл да сбърка стройната слаба фигура и царствената осанка. Минтака е облякла плисирана червена пола, която оставя коленете оголени. Ремъчките на сандалите са кръстосани високо над добре оформените й прасци. На лявата си ръка има предпазител от дебела кожа, а отпред — нагръдник от корав гьон, майсторски оформен по малките обли гърди. Кожената кираса предпазва нежните гърди от удара на пуснатата тетива, когато стреля по мишените.

Минтака познава Таита и размахва лъка над главата си за поздрав. Черната й коса е привързана във фина вълнена мрежичка и подскача на раменете при всяко друсване на колесницата. Не носи грим, но напрежението и възбудата са зачервили бузите й и запалили огън в очите й. Таита не би могъл да си представи Хесерет в ролята на копиеносец в бойна колесница, но вижданията на хиксосите за жените са малко по-различни.

— Хатор да те благослови, магьоснико! — Тя се засмя, когато Трок спря колесницата със завъртане. Известно му бе, че Минтака е приела нежната богиня за своя закрилница, предпочела я пред чудовищните хиксосийски божества.

— Хор да те обикне завинаги, принцесо Минтака! — върна поздрава Таита. В израз на привързаност, той я титулува като член на царска фамилия, макар да не признава баща й за цар.

Тя скача от колесницата и тича да го прегърне през облак прах, протяга нагоре ръце, за да обгърне врата му, а твърдите издатини на кирасата се впиват в ребрата на мага. Тя разбира, че му причинява болка и се отдръпва.

— Току-що улучих пет поредни глави — хвали се принцесата.

— Само красотата ти е по-голяма от военните ти умения — казва старецът с усмивка.

— Не ми вярваш — обижда се тя. — Мислиш, че щом съм момиче, не мога да опъна лък. — Тя не дочаква опровержението, а тича назад към колесницата и се мята в нея. — Карай, Благородни Трок! Още един кръг с най-голяма скорост.

Трок тръсва юздите и конете завиват така рязко, че вътрешното колело остава на място. Когато поемат по права линия, крещи „Ха! Ха!“ и колесницата се понася по правата отсечка.

Всички мишени са поставени на колове, на височина на очите на стрелеца. Направени са от дърво и оформени като човешки глави. Националността им не може да се сбърка — всяка глава е карикатура на египетски войн, с шлем и дори с обозначение на военната част. Изрисуваните черти на лицата имат идиотски израз.

Не е тайна какво е мнението на художника за нас, мисли си Таита.

Минтака взема стрела от раклата пред себе си и опъва тетивата. Жълтото оперение докосва свитите й устни, като при целувка. Трок приближава първата цел, като се старае да й осигури по-добри условия за стрелба, но почвата е неравна. Макар да обира подскоците с пружиниране на присвитите колене, тялото се люлее неравномерно.

Когато колесницата се изравнява с целта, Минтака отпуска тетивата и Таита усеща, че затаява дъх. Това е излишно — тя владее оръжието до съвършенство. Стрелата се забива в лявото око на дървената глава и остава да трепти там, лъснала жълти пера под лъчите на слънцето.

— Бак-хер! — поздравява я Таита и тя се смее радостно, докато колесницата следва своя път. Пуска още две стрели. Едната се забива право в челото, а другата — в устата на целта. Отлична стрелба дори за ветеран, да не говорим за някакво си момиче.

Трок заобикаля отдалечения маркер и тръгва обратно. Ушите на конете са опънати назад, гривите им се веят. Минтака стреля пак и улучва огромния нос на поредната мишена.

— В името на Хор! — казва смаян Таита. — Тя стреля като джин!

Последната цел е вече близо, Минтака балансира грациозно, бузите й горят, белите зъби блестят на слънцето, захапали долната устна. Пуска тетивата и стрелата минава на педя над и встрани от мишената.