Чародей

Гласът на Благородния Наджа е носов и досаден и накрая тя не може да го понася повече. Хвърля кос поглед към Нефер, с намерението веднага да го отклони, но очите му са все още залепнали за нея. Те блестят с насмешливи пламъчета и Минтака е очарована. Не е от срамежливите, но този път усмивката й е стеснителна и несигурна, а бузите отново се наливат с кръв. Свежда очи и гледа в скута си, където кърши пръсти и като си дава сметка, че се върти на стола, застива с усилие на волята. Удържа тялото си неподвижно, но започва да се дразни, че Нефер е нарушил душевния й покой. Та той е само едно високопоставено египетско конте. Който и да е от братята й е много повече мъж и поне два пъти по-хубав. Иска да я направи на глупачка, като се е вторачил в нея по тоя просташки начин. Тя обаче няма да погледне повече към него. Няма въобще да го забелязва, решава момичето и решимостта й трае до момента, в който Благородният Наджа млъква и баща й се надига за отговор.

Погледна крадешком Нефер изпод гъстите си, черни мигли. Той гледаше баща й, но щом погледът й докосна лицето му, неговите очи отскочиха и срещнаха нейните. Направи опит да изглежда строга и ядосана, но щом видя усмивката му, устните й се отпуснаха. Той наистина е красив колкото някои от братята ми, реши Минтака и хвърли още един поглед. А може би, колкото който и да е от тях. Насочи отново поглед в скута си и се замисли по въпроса. После го погледна отново, колкото да се убеди, че е права. Може би е по-красив от всичките, дори от Руга. Веднага разбра, че е извършила предателство спрямо брат си и се поправи: Но по различен начин, разбира се.

Погледна встрани към Руга: с тая оплетена в панделки брада и черни вежди, той е истински войн. Руга е хубав мъж, реши лоялно тя.

В редиците отсреща, Таита сякаш не гледа към нея, но всъщност не изпуска и най-слабия нюанс в тайните погледи. Вижда още нещо. Благородният Трок, братовчедът на Наджа, е застанал зад трона на Апепи, почти на ръка разстояние от Минтака. Ръцете му са скръстени на гърдите, а на китките носи гривни от масивно злато. През едното му рамо е преметнат тежък лък, а през другото — позлатен колчан. На шията си има две златни вериги — за доблест и за заслуги. Хиксосите са възприели не само вярата и обичаите на египтяните, но и военните им отличия. Трок наблюдава хиксосийската принцеса с непроницаем израз.

Следва нова размяна на погледи между фараона и Минтака и тя не убягва на Трок. Таита усеща ревността и гнева му. Сякаш горещ и задушлив облак се надига на хоризонта, гонен от прочутия пустинен вятър на Сахара. Виж, това не ми бе минавало през ума, си казва Таита. Любовен ли е интересът на Трок или политически? Дали я желае физически или просто вижда в нея стъпало към властта? И в двата случая, той е опасен нов фактор, с който трябва да се съобразявам.

Приветствените речи отиват към своя край, а все още не е засегнат никакъв съществен въпрос: преговорите по примирието започват на другия ден и ще бъдат тайни. Двете страни се надигат от троновете, разменят поклони и приветствия, отново затръбяват рогове и бият гонгове — владетелите се оттеглят.

Таита хвърля последен поглед към хиксосийските редици. Апепи и синовете му потъват в двери с две гранитни колони отстрани, всяка с по една кравешка глава отгоре. След последен поглед назад, Минтака следва бащата и братята си. Трок влиза веднага след нея, като също хвърля прощален поглед през рамо към фараон Нефер Сети. Докато минава между колоните, стрелите потропват в колчана на гърба му и Таита вижда цветните им пера. За разлика от работните военни колчани от кожа и с капак, за да не падат стрелите по време на движение, този параден атрибут е обкован със злато и няма капак, за да се виждат красивите оперения на стрелите. Те са червени и зелени и събуждат у мага спомена за някакво зло. Трок потъва във входа, а Таита гледа подире му.

24

Магът се връща в каменната килийка, определена за негово жилище по време на преговорите. Отпива малко шербет, защото навън е много горещо и приближава до малко прозорче в дебелата стена. Ято ярко оцветени тропически птички подскачат и цвърчат на перваза и терасата отдолу. Докато ги храни с просо, а те кацат по раменете му или кълват от шепата му, Таита размишлява за събитията от деня и започва да съвместява разнообразните впечатления, които е събрал на церемонията.

Задоволството от случилото се между Минтака и Нефер отстъпва място на грижите, предизвикани от Трок. Обмисля положението на този човек в хиксосийския двор, както и трудностите, които може да създаде, докато се изпълнява собственият му план за двамата млади.

Ходът на мислите му е нарушен от някаква сянка, която се прокрадва край прозореца. Това е една от манастирските котки, мършава, издрана и крастава. Дебне птичетата, които кълват просо под прозореца.