Чародей

Преди да мръкне, Киан изпразни още един път червата си, но този път не така обилно и в изпражненията нямаше кръв. Таита ги помириса и установи, че чумната воня бе станала по-слаба. Приготви още по-гъста билкова отвара, а между отделните варки караше насила Киан да пие изворна вода. До сутринта треската мина и момчето почувства облекчение. Най-накрая успя да уринира, което бе обявено от Таита за добър признак, макар течността да бе тъмножълта и парлива. Час по-късно, отдели още течност, по-светла на цвят и не така воняща.

— Виж, господарю — възкликна Минтака, като погали брат си по бузата, — червените петна избледняват и кожата не е така гореща.

— Докосването ти е лечебно като на райска нимфа — отвърна Таита, — но не забравяй каната! Празна е.

Тя тича към кухнята и се връща почти веднага с пълна до ръба кана. Докато му я подава, момичето запява хиксосийска приспивна песен и магът е очарован от чистотата на приятния глас.

„Чуй ветреца във тревата, малък мой.
Спи, спи, спи.
Чуй водата във реката, малък мой.
Спи, спи, спи.“

Таита поглежда лицето й. То е по хиксосийски, малко широко и скулите му доста изпъкват. Устата е голяма, устните — пълни, а носа — гърбав. Никоя от тия черти сама по себе си не е красива, но една друга се допълват съвършено в пълна хармония. Бадемовите очи са наистина възхитителни под извитите дебели вежди. Друг вид красота, мисли си Таита, но все пак красота.

— Виж! — прекъсва тя песента си със смях. — Той се събуди.

Киан е отворил очи и гледа сестра си.

— Върна се при нас, противен малък звяр. — Усмивката й разкрива равни, ослепително бели зъби, които блестят в светлината на лампите. — Толкова ни изплаши. Никога да не правиш пак така! — Тя го прегръща, за да скрие радостните сълзи, които блестят в очите й.

Таита погледна над двамата и видя огромната фигура на Апепи, застанал на прага. Магът не знаеше колко дълго бе стоял царят там. Той кимна мълчаливо, обърна се и изчезна.

До вечерта Киан вече беше в състояние да седне в постелята, с малко помощ от сестра си и да пие бульон от купата, която тя държеше до устните му. След два дни обривите изчезнаха.

Апепи идваше при момчето по два-три пъти дневно. Киан още не можеше да става, но видеше ли баща си, допираше с пръсти устни и сърце, в израз на уважение.

На петия ден изпълзя от постелята и направи опит да се просне на пода пред царя, но Апепи го спря и го отнесе обратно върху възглавниците. Макар чувствата му към момчето да бяха очевидни, Апепи не промълви дума и си тръгна почти начаса, но на прага спря, погледна назад към Таита и му нареди да го последва с едва забележимо кимване.

22

Стоят сами върху най-високата кула в замъка. Изкачили са двеста стъпала, за да стигнат до това място, откъдето се вижда реката и завладяната неотдавна крепост Абнуб, разположена на десет мили нагоре по течението. Тива се намира на по-малко от сто мили в същата посока.

Апепи нарежда на стражите да слязат и да ги оставят сами, за да не чуе никой разговора им. Той гледа на юг, срещу течението на великата река. Облечен е в пълна бойна униформа: наколенници и нагръдна броня от дебел гьон, саблен пояс, осеян със златни розетки, в брадата са вплетени пурпурни панделки, в тон с парадната престилка. Носи и златния ауреус, короната с кобра и лешояд. Таита побесня при вида на свещените регалии върху посребрената глава на този нашественик и грабител, който се смята за фараон на цял Египет, но лицето му остана невъзмутимо. Напрегна съзнанието си, за да улови мисълта на Апепи. Тя представляваше сложна плетеница, така объркана и дълбока, че дори Таита не можа да се ориентира в нея, но долови вътрешната сила, която правеше Апепи толкова опасен съперник.

— Поне едно от нещата, които разправят за теб, излезе истина, магьоснико — прекъсна дългото мълчание Апепи. — Ти си велик лечител. — Таита замълча.

— Можеш ли да направиш магия за излекуването на цялата ми армия, както стори със сина ми? Ще ти платя цяла лака злато, колкото могат да носят десет яки коня.

Таита се усмихна едва-едва.

— Благородни, ако можех да направя такава магия, щях да мога да измъкна сто лаки просто от въздуха, без да си давам труд да лекувам главорезите ти.

Апепи се извърна и отвърна на усмивката, но в неговата нямаше нищо добро.

— На колко си години, чародей? Трок разправя, че си прехвърлил двеста. Вярно ли е?

Таита не даде вид, че е чул въпроса и Апепи продължи:

— Каква е цената ти, чародей? Щом не е злато, какво друго мога да ти предложа? — Въпросът беше риторичен и царят не дочака отговор, а мълком закрачи към северния парапет, където застана, свил юмруци на хълбоците. Загледа военните лагери и местата, където горяха трупове. Огньовете не спираха и черни облаци пушек продължаваха да се носят над зелената река и пустинята отвъд нея.

— Ти спечели една победа, Благородни — промълви тихо Таита, но я погледни купчините трупове. Преди чумата да отшуми и войската ти да се приготви за нови битки, фараонът ще прегрупира и ще умножи силите му.