Чародей

Главната квартира на Апепи е разположена в най-голямото здание на Бубасти, огромен кирпичен палат, издигнат в центъра на града и покрит с тръстика. Коняри поемат животните при входа, а един понася дисагите на Таита. Благородният Трок повежда госта през коридори и затъмнени зали, в които тамян и сандалово дърво горят в многобройни светилници, за да надвият мощните талази воня от града и околностите, а трепкащите им пламъци правят непоносим и без това горещия въздух. Дори тук, в главната квартира, се разнасят стенания на болни, а в тъмните ъгли се валят покрити фигури.

Пред бронзова решетка, в най-отдалечения край на палата, ги спират стражници, които ги пропускат начаса, разпознали внушителната осанка на Трок. Влизат в покоите на Апепи. По стените висят великолепни килими, а мебелировката е изработена от скъпоценни дървесни видове, слонова кост и седеф — в по-голямата си част отмъкната от египетски храмове и дворци.

Трок въвежда Таита в малка, но луксозно обзаведена приемна и го оставя там. Робини донасят кана шербет и поднос фурми и нарове. Таита отпива от шербета и хапва малко плодове. Той е много въздържан в яденето.

Чака дълго. Проникнал през единственото високо прозорче слънчев лъч бавно отмерва времето, плъзнал по отсрещната стена. Подложил дисагите под главата си, Таита дреме върху един килим, като нито за миг не потъва в сън и при всеки шум се събужда. От време на време дочува далечен женски плач и пронизителен вой на оплаквачки.

Най-накрая се разнася тропот от стъпки по близкия коридор и завесата на вратата се дръпва встрани. На прага застава плещеста фигура. Облечена е само в пурпурна пола от лен, прихваната със златна верига под огромен корем. Гърдите са покрити с прошарени къдрави косъмчета, твърди като козина на мечка. На краката си носи тежки сандали и наколенници от твърд полиран гьон, но няма нито сабя, нито някакво друго оръжие. Краката и ръцете са масивни като колоните на някой храм и цели покрити с белези от рани — някои бледи и лъскави като коприна, отдавна заздравели, а други розови или яркочервени. Брадата и гъстата коса са също прошарени, но без обичайните плитки и панделки. Не са нито намазани, нито сресани, оставени са в пълен безпорядък. Тъмните очи гледат с див поглед, а дебелите устни са сгърчени, сякаш от болка, под огромен гърбав нос.

— Ти си Таита, лечителят — произнася мъжът. Гласът е мощен, но без акцент, тъй като Апепи е роден в Аварис и е възприел много от египетската култура и начин на живот.

Таита го знае добре: за него Апепи е нашественик и долен варварин, смъртен враг на неговата страна и неговия фараон. Наложи се да мобилизира цялото си самообладание, за да задържи чертите си спокойни и да отвърне с равен глас:

— Да, аз съм Таита.

— Чувал съм за твоите способности — каза Апепи. — Имам нужда от тях. Ела с мен.

Таита преметна дисагите на рамо и го последва в коридора. Там чакаше Благородният Трок, начело на военен ескорт. Те се строиха около Таита и тръгнаха след хиксосийския цар. Риданията станаха по-ясни. Апепи дръпна тежка завеса, зад която се показа врата и хвана ръката на Таита, за да го въведе вътре.

В претъпканата зала видя голяма група жреци от храма на Изис в града. Таита сви устни, когато ги разпозна по перата на главите им. Те напяваха и дрънкаха систруми над един светилник, в който се виждаха нажежени до червено клещи. Професионалната вражда на Таита с тези шарлатани можеше да се проследи две поколения назад.

Освен лечителите, около леглото, в средата на залата има още двадесетина души: придворни и офицери, писари и други чиновници, всички с тържествен погребален вид. Повечето жени са коленичили и тъжно вият. Само една се мъчи да облекчи по някакъв начин момчето в постелята. Тя не е много по-голяма от пациента си, може би тринадесет-четиринадесет годишна и го обтрива с натопена в гореща, благоуханна вода гъба.

С един поглед Таита вижда, че момичето е поразително красиво. Загрижеността й за болния е очевидна, на интелигентното лице е изписана любов, а ръцете се движат бързо и сръчно.

Таита прехвърля вниманието си върху момчето. Голото му тяло е добре оформено, но изпито от болестта. Кожата е белязана от характерните петна и е влажна от потта. По гърдите личат възпалени рани на местата, където жреците са му пускали кръв и са горили с нажежено желязо. Таита вижда, че болестта е в последната си фаза. Гъстата черна коса е мокра от пот и виси над очите, потънали дълбоко в морави орбити, широко отворени, но нищо невиждащи.

— Това е Киан, най-малкият ми син — казва Апепи, като приближава постелята и гледа безпомощно към нея. — Чумата ще го отнесе, освен ако не го спасиш, магьоснико.

Киан стене и се обръща на една страна, като прибира колене към изранените си гърди. Между мършавите му бутове излита с остър плющящ звук струя изпражнения и кръв. Болногледачката бързо почиства задните му части и смита нечистотиите с ръка, без какъвто и да е признак на погнуса. Жреците в ъгъла подновяват напевите си, а главният сред тях взема от жарта нажежени клещи и тръгва към постелята.