Чародей

Отрядът напредва в нощта, поел на запад към реката и главната военна база на врага, разположена при Бубасти. Макар да е нощ, пътят се оживява все повече и повече. Започват да настигат кервани коли и каруци, тежко натоварени с военно снаряжение и припаси, тръгнали в тяхната посока. Обратно към Аварис се движат други кервани от празни коли и каруци, оставили товара си в базата.

Когато приближиха реката, Таита забеляза лагерните огньове на хиксосийски войски, разположени край Бубасти. Те образуваха цял килим от блещукащи светлини, проснат на много мили в двете посоки покрай реката, огромно струпване на хора и животни, невидими в мрака.

Нищо на тоя свят не може да се сравни с миризмата на един военен лагер. Тя става все по-силна с приближаването им, докато накрая завладява всичко. Това е смес от много миризми: конска пот, фъшкии и огън запален от тях, кожа и плесенясало зърно. Над всичко това се откроява вонята от некъпани мъжки тела, забрали рани, кухня и ферментация на бира, незаровени отпадъци, амонячна смрад от отходни ями и купчини прясна тор и още по-неприятната воня от разложени непогребани трупове.

В целия букет миризми, Таита долавя един отвратителен оттенък. Той е почти уверен в причината за него, но едва когато един от страдалците залита пиянски пред коня му и той е принуден рязко да спре, пред очите му лъсват розови петна върху бледа кожа и магът е вече сигурен. Сега разбира защо Апепи не бърза да се възползва от победата при Абнуб и още не изпраща колесниците си към Тива, където разбитата египетска войска разчита на милостта му. Таита се изравнява с Трок и пита:

— Кога дойде чумата при вас, Велики?

Трок спира така рязко, че конят заиграва под него.

— Кой ти каза, чародей? И тази проклета болест ли е в твоя власт? Ти ли ни навлече тая епидемия? — Хиксосът се отдалечава вбесен, без да дочака възражението. Магът го следва на дискретно разстояние, а погледът му не пропуска и най-дребната подробност от ставащото наоколо.

Вече се разсъмва и едно слабо, мътно слънце плахо наднича през дебел слой мъгла и пушек, завил лагера и скрил утринното небе от човешки поглед. Всичко това придава на гледката неестествен, неземен вид, като сцена от подземния свят. Хора и животни изглеждат като демони в тая призрачна светлина, а наносната кал под копитата на конете е черна и лепкава.

Минават покрай първата погребална кола и мъжете около Таита прикриват с плащове уста и нос, за да се предпазят от ужасната воня и зловредните пари, виснали над купчините голи, подути тела, струпани на нея. Трок пришпорва коня, за да отмине по-бързо печалната каруца, но след нея има още много със същия товар. След малко минават през едно от местата за кремация, където други коли се освобождават от зловещия си товар. Дървата за огрев са скъпа стока в тази страна и пламъците не са достатъчно силни, за да се справят с купищата мъртви тела. Те пращят и припукват, когато отгоре им прокапе мазнина от полуразложена плът, а въздухът се изпълва с облаци черен пушек, който полепва по устата и гърлото на дишащите го хора.

Колцина от мъртвите са жертва на чумата? И колко са паднали в бой?

Чумата придружава като призрачна сянка всяка армия. Апепи вече много години обитава с армията си различни лагери около Бубасти — район гъмжащ от плъхове, лешояди и лешоядни марабу20. Хората му се валят в собствената си мръсотия, по телата им пъплят въшки и бълхи, ядат развалена храна и пият вода от напоителните канали, в които се отцеждат гробове и купчини лайна. Точно такива условия са необходими за богатия урожай на чумата.

С приближаването на Бубасти лагерите стават по-многолюдни. Шатри, колиби и землянки притискат отвсякъде стените и рововете на гарнизонния град. Късметлиите сред чумните жертви лежат под навеси от палмови клони — слаба защита срещу жаркото утринно слънце. Останалите са захвърлени на открито, оставени да страдат от жажда и от природните стихии. Мъртвите са смесени с умиращите, ранените в битка лежат до поразените от дизентерия.

Макар Таита да е лечител по призвание, в този случай не може да помогне с нищо. Тези хора са осъдени от собствената си многочисленост. Как да помогне един човек на това множество? И после, те са врагове на неговия Египет и за всички е ясно, че епидемията е дело на боговете. Дори един хиксос да излекува, това означава един войник повече под стените на любимата Тива, готов да я подложи на огън и меч.

Влизат в крепостта, за да се уверят, че условията вътре не са кой знае колко по-различни от тези отвъд стените. Жертви на чумата се търкалят там, където ги е поразила, а плъхове и бездомни кучета ръфат плътта на мъртвите и даже на полуживите, които нямат сили да се защитят.