Чародей

Таита препречва пътя му с дългата си тояга.

— Махай се! — казва той тихо. — Ти и касапите ти сте направили достатъчно поразии.

— Трябва да прогоня с огън треската от тялото му — възразява мъжът.

— Вън! — повтаря заплашително Таита, след което се обръща към останалите в стаята: — Всички вън!

— Знам те добре, Таита. Ти си богохулник и дружиш с демони и зли сили. — Жрецът не отстъпва и размахва заплашително нажежения метал. — Не ме е страх от магиите ти. Тук нямаш власт. Принцът е оставен на моите грижи.

Таита отстъпва и хвърля тоягата си в краката на жреца, който пищи и отскача, когато тя започва да съска и да се гърчи по плочите към него. Внезапно змията се изправя, раздвоеният език се подава между усмихнати тънки устни, а малките като мъниста очета святкат с черен блясък.

Започва паническо бягство. Жреци и придворни, слуги и войници се надпреварват кой да излезе пръв. Главният жрец събаря светилника в бързината да избяга и пищи, стъпил върху пръснатата по плочите жива жарава.

Залата се опразва за секунди. Остават само Апепи и момичето. Таита се навежда и хваща опашката на змията. В миг тя се изправя и се превръща в дървена тояга. Като сочи с нея момичето, магът пита:

— Ти коя си?

— Аз съм Минтака. Това е брат ми. — Слага длан върху косите му, сякаш за да го защити и вирва предизвикателно брадичка: — Каквото и да сториш, магьоснико, няма да го оставя. — Устните и потръпват, а огромните очи са изпълнени със страх. Очевидно е наплашена от репутацията на госта и насочената към нея змийска тояга.

— Не ме е страх от теб — съобщава момичето и минава от другата страна на постелята.

— Добре — отвръща лаконично Таита. — Тъкмо ще ми помогнеш. Кога е пило за последен път вода това момче?

Трябваше й малко време, за да се окопити.

— Рано тая сутрин. — Не виждат ли тия мошеници, че умира колкото от болестта, толкова и от жажда? От потенето по-голямата част от водата в тялото му е изтекла — ръмжи Таита и взема медния тас, за да помирише водата в него.

— Пълна е с жречески отрови и чумна зараза. — Плисва я към стената. — Иди в кухнята и намери друг съд. И гледай да е чист. Напълни го от извора, не от реката. По-бързо, момиче! — Тя тича навън, а Таита отваря дисагите.

Минтака се връща почти веднага с пълна до ръба кана чиста вода. Таита приготвя смес от билки и ги вари над един мангал.

— Помогни ми да му дам това — нарежда магът, когато настойката е готова. Показва й как да повдигне главата на брат си и да поглажда гърлото му, докато той сипва по малко отвара в устата му. След малко Киан пие сам.

— С какво мога да помогна? — пита царят.

— С нищо, господарю. Ти си добър в убиването, не в лечението — отговаря Таита, без да отделя поглед от пациента си. Следва дълго мълчание, а после тежките, подковани с бронз сандали на Апепи тропат към изхода.

Минтака бързо забравя страха си от мага и се превръща в усърдна помощница. Тя сякаш отгатва желанията на лечителя. Насилва брат си да допие отварата, докато Таита приготвя нова, от други билки. Двамата успяват да влеят в тялото на болния всичко без остатък. Момичето помага да намажат с болкоуспокояващ мехлем раните по гърдите на момчето. След това вземат чисти чаршафи и ги напояват с прясна вода. Покриват с тях горящото тяло, за да свалят температурата.

Когато се отпуска за миг край постелята да отдъхне, Таита взема ръката й, за да разгледа дланта. По вътрешната страна на китката личат малки червени точици. Минтака прави опит да издърпа ръката си.

— Това не е чума — казва тя сконфузено. — Това са само ухапвания от бълхи. Дворецът е пълен с бълхи.

— Където има бълхи, има и чума — отвръща Таита. — Свали си ризата!

Тя се изправя без колебание и оставя дрехата да се свлече в краката й. Голото й тяло, стройно и женствено, е в същото време силно и атлетично. Едва съзрелите гърди стърчат весело с набъбнали като черници зърна. Триъгълник мек мъх се гуши между стройни бедра.

От бледата кожа на корема скача бълха. Таита я хваща мълком във въздуха и я мачка с пръсти. Насекомото е оставило верижка розови петънца около намусеното кръгче на пъпа.

— Обърни се! — нарежда Таита и тя се подчинява. Още едно гадно насекомо се спуска бързо по гърба й към дълбоката цепка между твърдите, закръглени бутове. Таита го улавя и смачква лъскавата му черна черупка. Тя се пука в кърваво петънце. — Ти си следващата болна, ако не те отървем от тия твои малки животинки — казва Таита и я праща в кухнята за вода. Сварява на мангала изсушени червени цветове от пиретрум21 и я измива цяла с отварата. Улавя още няколко бълхи, които се опитват да се спасят със скокове от смъртоносната течност.

След това Минтака сяда до него докато изсъхне и двамата бъбрят общително, докато ловят последните бълхи и махат яйцата им от гънки и шевове на дрехата. Сприятеляват се бързо.