Чародей

Апепи се разтърси ядосан, като лъв, отпъждащ мухи.

— Упорството ти ме дразни, чародей!

— Не, Благородни, не аз, а истината и логиката на действителността те дразнят.

— Нефер Сети е дете. Победих го един път, ще го сторя пак.

— Но в неговата армия няма чума. Шпионите трябва да са ти казали, че той разполага с още пет легиона в Асуан и други два в Асиут. Те се спускат по течението на реката и ще бъдат тук преди новолуние.

Апепи изсумтя тихо, но не каза нищо. Таита продължи непреклонно:

— Шестдесет години война обезкървиха и двете царства. Ще продължиш ли традицията на Салитис, собствения ти баща, шестдесет години кръвопролития? Това ли ще оставиш на синовете си?

Апепи се обърна към него начумерен.

— Не поставяй на изпитание търпението ми, старче! Не обиждай баща ми, божествения Салитис! — След пауза достатъчно дълга, за да изрази недоволството му, Апепи продължи: — Колко време ти трябва, за да уредиш преговори с тоя, така наречен регент на Горното царство, с тоя Наджа?

— Ако ме пропуснеш през територията си и ми дадеш бърза галера, ще стигна Тива за три дни. Връщането по течението ще е още по-бързо.

— Ще изпратя Трок с теб. Кажи на Наджа, че ще се срещнем в храма на Хатор, на западния бряг, при Пера над Абнуб. Знаеш ли го?

— Знам го много добре — отвърна Таита.

— Можем да разговаряме там, но го предупреди да не очаква кой знае какво. Аз съм победителят, а той е губещата страна. Можеш да вървиш!

Таита остана на мястото си.

— Можеш да вървиш, чародей! — освободи го втори път Апепи.

— Фараон Нефер Сети е почти връстник на дъщеря ти, Минтака — каза Таита. Може би ще пожелаеш да я доведеш със себе си в Пера.

— С каква цел? — попита Апепи, като му хвърли подозрителен поглед.

— Един съюз между твоята династия и фараоните от Горен Египет би могъл да донесе траен мир за двете царства.

Апепи прокара пръсти през брадата си, за да скрие своята усмивка.

— В името на Севт, в интригите си ловък, колкото и в приготвянето на билкови смески, чародей. Тръгвай, преди да си прекрачил границата!

23

Храмът на Хатор е издълбан в скалист хълм над реката, по времето на фараон Сехертави, преди стотици години и всеки владетел оттогава добавял по нещо към него. Жриците образуват влиятелна и богата група, съумяла някак си не само да оцелее в годините на гражданска война между двете царства, но и да процъфтява в тия трудни времена.

Облечени в жълти роби, те са събрани в двора на храма, между двете масивни статуи на богинята. Едната я представя като петниста крава със златни рога, а другата — в човешки облик, като висока красива жена, с корона от рога и златен слънчев диск на главата.

Жреците напяват и тръскат систруми, докато откъм източната страна в двора влиза свитата на Фараон Нефер Сети, а срещу нея се появява групата на цар Апепи. Редът на влизане в двора стана предмет на толкова яростни дебати, че преговорите бяха заплашени от провал, преди да са започнали. Пристигналият пръв би имал престижа на титуляр на властта, докато вторият би изглеждал просител, който моли за мир. Никоя от двете страни не пожела да се откаже от преимуществото.

Тогава Таита предложи идеята, двете делегации да влязат едновременно. Пак той разреши и не по-малко щекотливия въпрос за отличителните знаци. И двете страни щяха да се откажат от двойната корона. Апепи ще носи червената корона „дешрет“, символ на Долен Египет, а Нефер Сети — бялата „хеджет“, олицетворение на властта в Горен Египет.

Двете свити препълниха двора, застанали една срещу друга, мрачни и навъсени, физически ги разделяха едва няколко крачки, но горчивините и страданията на шестдесет годишно съперничество издигаха помежду им висока стена. Враждебната тишина е нарушена от рогове и тътен на бронзови гонгове. Това е знак за царските особи да се появят откъм двата края на двора.

Благородният Наджа и фараон Нефер Сети пристъпват тържествено и заемат двата трона с високи облегалки, а двете принцеси Хесерет и Мерикара ги следват смирено, за да седнат в краката на Наджа като негови годеници. Момичетата са толкова гримирани, че лицата им са безизразни като това на богинята, в чиято сянка седят.

Едновременно с тях, от противоположния край на двора се задава хиксосийското царско семейство. Води ги Апепи, внушителна фигурна в пълна бойна униформа. Той хвърля поглед през двора към момчето фараон. Следват го осем от синовете му. Единствен Киан, най-малкият, отсъства, защото още не се е възстановил достатъчно, за да издържи пътуването по реката. Също като баща си, те са бронирани и въоръжени и също като него се перчат и надуват.

Опасно котило кръвожадни главорези, казва си Таита, като ги гледа от мястото, си недалеч от трона на Нефер.