Чародей

Водната повърхност е съвършено неподвижна и отразява небето, като полирано бронзово огледало. Светлината е достатъчна за Нефер, да различи грациозната фигура на Минтака в другата лодка. Седи неподвижна като статуя на богинята Хатор, положила лък в скута. Всяко друго от момичетата, за които се сеща, даже и двете му сестри Мерикара и Хесерет, щяха да подскачат, като канарчета на пръчка и да вдигат двойно повече шум.

Възстанови в съзнанието си бавно и с подробности кратката им среща тази сутрин. Беше тъмно, нито лъч утринна светлина не засенчваше великолепието на звездното небе. Всяка звезда беше така едра и блестяща, че сякаш можеше да се пресегне и да ги набере като зрели смокини. Минтака слизаше откъм храма, факлоносци осветяваха пътя й, а прислужничките я следваха по петите. Носеше вълнена качулка против нощния студ. Колкото и да напрягаше поглед Нефер, лицето й оставаше в сянка.

— Нека живее хиляда години славният фараон!

Бяха първите думи, чути от нейните уста. Гласът й беше по-сладък от музиката на всяка лютня22. Усети някакви призрачни пръсти да галят врата му. Трябваше му известно време, за да проговори:

— Нека Хатор те обича вечно! — Консултира се с Таита за поздрава и го упражнява докато постигна съвършенство. Стори му се, че забелязва блясъка на зъбите й под качулката и се осмели да добави нещо, което не бе съгласувал с Таита. Посочи звездния небосклон и каза:

— Виж! Там е и твоята звезда. — Тя вдигна поглед, за да потърси Стрелеца. Сребърна светлина озари лицето й и той го видя за пръв път, откакто се бе спуснала по пътеката откъм храма. Рязко затаи дъх. Изразът й беше тържествен, но според него, никога не бе виждал нещо по-очарователно.

— Боговете са я сложили там специално за теб — отрониха устните му.

Лицето й светна озарено от нова красота.

— Фараонът е толкова галантен, колкото и благосклонен. — Тя направи лек, присмехулен поклон. След това се качи в лодката. Царските ловци загребаха, а тя не обърна поглед назад.

И сега фараонът повтори наум като молитва нейните слова: „Фараонът е толкова галантен, колкото и благосклонен“.

От блатото излита чапла. Сякаш е очакван сигнал, защото изведнъж пространството се изпълва с плясък на стотици криле. Нефер почти е забравил причината за присъствието им в блатото, което показва до каква степен е развълнуван — той обича лова с неутолима страст. Откъсва очи от изящната фигура в отсрещната лодка и посяга към тояжките за хвърляне.

Решава да използва тях вместо лък, защото е убеден, че тя няма нито силата, нито умението да борави с по-тежкото оръжие. Това му дава определено предимство. Умело хвърлена, премятащата се във въздуха тояжка поразява по-голяма площ от стрелата. Благодарение на теглото си, тя има по-голям шанс да свали птицата, отколкото тъповърхата стрела, която може да се отплесне от гъстото оперение на водоплаващите хвъркати. Нефер бе решил да впечатли Минтака с ловджийските си умения.

Първото ято диви патици минава ниско над блатото. Черно-белите им пера лъщят и всяка има на човката си ясно видима издутина. Водещата птица променя посоката и всички я следват, излизайки от обсега им. В този миг мюретата започват да надават мамещи писъци. Това са уловени живи и опитомени диви патици, вързани от ловците за краката с въженце, чийто втори край е прикрепен към камък, хвърлен в тинестото дъно.

Дивите патици правят широк полукръг и започват да се спускат, готови да кацнат във водата, в съседство с предателите. Те прибират криле и бързо губят височина, като минават над главата на Нефер. Фараонът преценява точния момент, изправя се и вдига тоягата, готов да я хвърли. Изчаква да прелети водачът, след което запраща тоягата нагоре. Следващата птица забелязва летящия предмет и разперва криле в опит да го избегне. За миг изглежда сякаш ще успее, но после се чува тъп удар, пръсват се пера и патицата полита надолу със счупено крило. Пльосва шумно върху водното огледало и като се окопитва почти веднага, бързо се гмурва.

— Бързо! След нея! — вика Нефер. Четири голи момчета-роби се навъртат около лодката, с глави над водата. Вкопчили вдървени пръсти в борда й, те тракат зъби от студ.

Двама се гмурват, за да намерят патицата, но Нефер знае, че опитът им ще остане неуспешен. Само със счупено крило, птицата може да плува под и над вода, по-добре от най-добрия плувец сред хората.

Загубих я, помисли си Нефер и преди да успее да хвърли втори път, ятото отново промени посоката и се насочи право към лодката на Минтака. За разлика от примкаря, който в подобно положение би излетял почти вертикално в небето, ятото диви патици продължаваше да лети ниско. Носеше се обаче с голяма скорост и крилете свистяха във въздуха.