Чародей

Нефер беше почти отписал ловджийката от другата лодка — при тази скорост и височина само изключително опитен стрелец би могъл да се надява на нещо. Две стрели литнаха една след друга, да посрещнат приближаващото ято. Звукът от две попадения се разнесе ясно над лагуната. Две птици полетяха с оня особен скован вид: отпуснати криле, увиснала глава, убити за миг, мъртви още във въздуха. Паднаха във водата и останаха неподвижни на повърхността. Плувците бързо ги достигнаха и ги понесоха в зъби към лодката на Минтака.

— Две щастливи стрели — изрази гласно мнението си Нефер.

— Две нещастни патки — допълни Таита без усмивка.

Пространството над водата е пълно с птици, които се надигат като тъмни облаци в първите лъчи на слънцето. Толкова гъсти са ятата, че отдалеч изглежда сякаш тръстиките димят.

Нефер бе наредил двадесет леки галери и още толкова лодки да патрулират всички водни площи на три мили околовръст, като плашат кацналите по тях птици. Крилатите облаци не изтъняват. Не само десетина вида гъски и патици, но и чапли, ибиси и рибари, пеликани и водни кокошки изпълват небосвода. На най-различни височини, те порят въздуха над тръстиките или се носят като тъмни V-образни кохорти в небесата. Те пищят и писукат, грачат, цвърчат и гукат.

В тази птича какофония се чува от време на време звънък смях и радостни момичешки гласове — робините на Минтака я приканват към подвизи.

Лекият й лък е изключително подходящ за днешното занимание. Той позволява бързо прицелване и опъване, без да изисква големи усилия. Не използва традиционните тъпоглави стрели — нейните са със специално отлети метални остриета, дело на прочутия оръжеен майстор Грипа. Остри като игли, те с лекота минават през плътната перушина, за да стигнат до костта. Без да е казана дума по въпроса, тя усеща, че Нефер има желание да превърне лова в състезание и с лекота доказва, че състезателният и хъс е не по-слаб от неговия. Фараонът е силно смутен както от първия си неуспех, така и от неочакваните ловни умения на момичето. Вместо да се съсредоточи върху собствените си задачи, той непрекъснато следи какво става в другата лодка. Щом погледне натам, от небето пада мъртва птица. Или поне така му се струва. Това още повече му пречи да се концентрира. Започва да губи способността си за правилна преценка и хвърля тояжките или по-рано или по-късно. Забравя основното правило, че в хвърлянето участва цялото тяло, пренатоварва ръката си и скоро усеща умора и болка в нея. Хвърлянията стават по-къси.

Обикновено сполучва с шест от десет хвърляния, а днес пропуска повече от половината. Това го изкарва от равновесие. Много от свалените птици са само ранени или зашеметени и бързо се гмуркат или бягат в гъстата тръстика, където остават скрити и недосегаеми за плувците. Броят на струпаните в дъното на лодката убити птици нараства мъчително бавно. За сметка на това, радостните възгласи от другия край на лагуната не стихват нито миг.

Отчаян, Нефер зарязва тояжките и хваща тежкия боен лък, но вече е късно — дясната му ръка е почти изтощена. Тегли тетивата с усилие и стрелите му минават зад по-бързите птици или пред по-бавните. Таита го гледа как затъва все по-дълбоко в заложения от самия него капан. Малко унижение няма да му навреди, мисли си той.

Старецът би могъл да му помогне само с няколко напътствени думи: преди почти половин век той написа не само основните правила за управление на колесница и за тактика на боя с нея, но също и основи на изкуството да боравиш с лък. За пръв път симпатиите му не са изцяло на страната на момчето и той се усмихва скришом, когато то пропуска за пореден път, а Минтака успява да свали две птици от едно и също ято.

Все пак му става мъчно за царя, когато един от робите на Минтака доплува през лагуната и се хваща за ръба на тяхната лодка, за да предаде съобщение:

— Нейно височество, принцеса Минтака, пожелава на великия фараон да се радва на дълги ухаещи на жасмин дни и звездни нощи, огласяни от славеева песен. Лодката й обаче, започва да потъва под тежестта на ловната плячка и тя няма търпение да утоли глада си на обещаната за този час закуска.

Ненавременна закачка, решава Таита, а Нефер смръщва страховито вежди при това безочие.

— Благодари на маймунските богове или на каквито други помияри се кланяш, робе, че съм човек състрадателен. Иначе щях лично да отрежа грозната ти глава, за да я пратя на господарката ти, в отговор на това нахалство.

Идва време Таита да се намеси:

— Фараонът моли за извинение за своята разсеяност, но той толкова обича лова, че забравя за хода на времето. Моля, предай на господарката си, че всички тръгваме веднага към брега за закуска!

Нефер го поглежда свирепо, но оставя лъка и не прави опит да противоречи. Лодките поемат към острова, близо една след друга, така че двете купчини птици могат лесно да се сравнят. Никой не продумва, но резултатът е ясен за всички.