Чародей

Мръсните им лица са съвсем близо едно до друго, косата влиза в очите й и той вижда с изненада, че момичето се усмихва през калната маска. Той отвръща на усмивката и двамата се разсмиват. Но никой не иска да се признае за победен и борбата продължава.

Гърдите на момчето са голи, а дрехата й е толкова тънка и мокра, че все едно я няма. Голите крака продължават да са вкопчени в него. Той протяга ръка, за да освободи тялото си от здравата хватка и без да ще, улавя твърд объл задник, който шава насам-натам с неукротима енергия.

Някакво непознато приятно усещане залива цялото тяло на Нефер и желанието му да я подчини се изпарява. Стига му да я държи, докато тя се мята плътно до него, а той се наслаждава на новото усещане.

Направила на свой ред важното откритие, тя внезапно спира смеха си. Между долната част на телата им е набъбнало нещо твърдо, което преди миг не беше там. То е така еластично и голямо, че е изключено да не го е забелязала досега. Тя притиска бедра, за да установи естеството му, но при всяко докосване, то става по-голямо и твърдо. Всичко това излиза от рамките на житейския й опит и тя повтаря движението.

Почти не забелязва, че опитите му да я надвие са секнали, а лявата му ръка е обвита около тялото й. Дясната длан е хванала отдолу задника й. Когато следващия път тя го придърпва с бедра, за да проучи подутината, той имитира нейното движение и я придърпва с дясната ръка. Подутината се стреми към нея, сякаш е някакво малко животинче със свой собствен живот.

Никога досега не е изпитвала такова усещане. Внезапно това мистериозно същество придобива значение, каквото не е и сънувала, че може да съществува. Цялото й същество се изпълва със сънлива приятна топлина. Несъзнателно протяга ръка, за да го улови, сякаш е котенце или малко кутре.

Изведнъж, като удар в корема, я спохожда споменът за онова, което е чувала от робините за това нещо и какво правят мъжете с него. Те неведнъж са й го описвали с потресаващи подробности. До този момент, смяташе тези описания за чиста измислица, защото нямаше как да ги свърже с мъничките израстъци, който подскачаха на съответното място при малките й братя.

В съзнанието й звучат думите на Саак, нубийската робиня:

— Ако видиш веднъж едноокия бог, когато е сърдит, няма да си губиш повече времето с молитви към Хатор.

Минтака се откъсва от прегръдката на Нефер и сяда в тинята, вцепенена от ужас. Нефер също сяда и я гледа с премрежен поглед. И двамата са задъхани, сякаш току-що са свършили изтощително състезание.

Смеховете и писъците откъм брега заглъхват, докато зрителите проумяват, че е станало нещо особено и Таита замазва положението:

— Ако продължиш още малко с плуването, Велики, можеш да зарадваш някой крокодил.

Нефер скача и джапа през тинята към Минтака. Помага й да се изправи с такова внимание, сякаш е направена от най-тънко стъкло.

От принцесата капе кал и мътна вода, косите й представляват кална къделя, спусната в безпорядък на лицето и раменете. Робините я отвеждат зад тръстиките, за да потърсят чиста вода. Когато след известно време се появява, тя е измита и от тинята няма следа. Слугините са я преоблекли в чиста суха пола, бродирана с коприна и украсена с перли. На ръцете има златни гривни, а на шията — огърлица от тюркоаз и цветни мъниста. Косата й, макар и мокра, е внимателно сплетена.

Нефер бърза към нея, за да я отведе при огромно дърво, под чиято дебела сянка е подредена закуската. Отначало младата двойка е сдържана и свенлива, все още овладяна от мигновеното пробуждане, което е споделила, но скоро присъщото им добро настроение взема връх и те се присъединяват към общия весел глъч, макар че погледите им се кръстосват непрестанно и почти всяка произнесена от единия дума е насочена към другия.

Минтака обича гатанки и предлага на Нефер да играят. Прави задачата му значително по-тежка, като вплита в играта хиксосийски думи.

— Едноухо с остър нос, боцка жертвата безспир. Кръв не пуска, що е то?

— Това е лесно! — смее се победоносно Нефер. — Игла за шиене. — Минтака вдига ръце победена.

— Глоба! — викат робините. — Фараонът позна. Глоба!

— Песен! — иска Нефер. — Но не за маймуната. Стига толкова за нея!

— Добре. Ще изпея „Песен за Нил“ — съгласява се тя и когато свършва, Нефер иска още. — Само ако ми помогнеш, Велики.

Нефер пее с ясен тенор и когато зафалшиви, тя запява по-силно, за да прикрие грешката му. Нефер носи, естествено, дъската за бао, както и фигурките. Таита го накара да обикне тази игра и Нефер е станал специалист. Когато песните му омръзват, той прилъгва Минтака да играят.

— Ще трябва да проявиш търпение. Аз съм начинаеща — предупреждава тя, докато Нефер приготвя дъската. Бао е египетска игра и този път той е уверен, че ще победи.

— Не се притеснявай — успокоява я той, — ще ти показвам.

Таита се усмихва, защото двамата с Минтака са посветили няколко часа на играта в Бубасти, докато бдяха край постелята на по-малкия брат. След осемнадесетия ход червените фигури завладяват западната кула и заплашват центъра.

— Добре ли играя? — пита мило момичето.