Чародей

Нефер е спасен от силен вик. Вдига поглед и вижда галера с вимпела на регента да приближава бързо острова.

— Колко жалко! — казва той. — Тъкмо стана интересно. — Започна пъргаво да прибира играта.

— Не можем ли се скри от тях? — пита Минтака, но Нефер клати глава.

— Вече ни видяха. — Той очаква тази визита цяла сутрин. Рано или късно, регентът ще научи за непозволения излет и ще изпрати Асмор да прибере блудния подопечен.

Галерата врязва нос в тинята под мястото, където седят и Асмор скача на брега. Той приближава излетниците.

— Регентът е много недоволен от липсата ти. Моли да се върнеш незабавно в храма, където те очакват дела от държавно значение!

— Аз пък, Благородни Асмор, съм много недоволен от лошите ти маниери. — Нефер се опитва да запази част от нараненото си достойнство. — Не съм нито коняр, нито слуга, та да се обръщаш към мен по този начин! Не забелязах и да изразиш уважение към принцеса Минтака. — Нямаше как обаче, да им попречи да се отнасят към него като към дете.

Все пак, направи опит да замаже нещата, като предложи принцеса Минтака да дойде в неговата лодка, а придружителите й да останат в тяхната. Таита тактично седна на носа, защото това беше първата им възможност да говорят насаме. Несигурен какво да очаква от нея, Нефер беше смутен, когато, вместо да се впуска в задължителни любезности, тя попита направо какво мисли за възможностите за успех или провал в мирните преговори между двете враждуващи страни. Много бързо му направи впечатление политическата й проницателност и твърдо установени възгледи.

— Само да ни оставеха нас, жените, да управляваме тоя свят, никога повече не биха се водили безсмислени войни — заключи тя, но Нефер не можа да приеме без спор такова становище. Спореха оживено през целия път до храма. Излетът се оказа твърде къс, според схващанията на Нефер и когато слязоха на пристана, той я хвана за ръка и каза:

— Искам да те видя отново!

— И аз — отвърна тя, без да дърпа ръката си.

— Скоро! — настоя той.

— Достатъчно скоро. — Тя се усмихна и внимателно издърпа ръка. Почувства се ограбен и дълго гледа след нея, докато се отдалечаваше към храма.

27

— Господарю, ти участва в мистериите на Амон Ра. Знаеш, какъв отговорен и тежък товар положиха боговете на плещите ми. Знаеш, че в никакъв случай не мога да тръгна против ясно изразената им воля, поради което съм неразривно свързан с твоите интереси. Аз имах сериозно основание да помогна на момчето в тази напълно безобидна, в края на краищата, лудория.

Наджа не може да бъде укротен така лесно. Той е все още бесен, че Нефер е успял да се измъкне от Асмор и е прекарал утринта в блатата с хиксосийската принцеса.

— Как искаш да ти повярвам, след като си помогнал на Нефер? Не! Цялото това безразсъдство е твое дело!

— Господарю, трябва да си дадеш сметка, колко е важно за нашето начинание да запазя изцяло доверието на младия фараон. След като уж престъпвам твоята воля и желания, значи в неговите очи си оставам верен нему. Това ще улесни изпълнението на поставената ми тежка задача.

С дипломатична вещина, Таита отхвърли едно по едно всички обвинения на регента, докато накрая той спря да крещи и измърмори с горчивина:

— Това не трябва да се случва повече, магьоснико. Разбира се, че вярвам в твоята лоялност. Наистина трябва да си голям глупак, за да се опълчиш срещу волята на боговете. Все пак, когато занапред Нефер напуска покоите си, трябва да бъде придружен от Асмор и пълен ескорт негови хора. Не мога да поема риска да изчезне нанякъде.

— Как вървят преговорите с Главния Овчар, господарю? Има ли нещо, с което да ти помогна за постигане на положителен резултат? — Таита изкусно насочи кучетата по нова следа и Наджа охотно я пое.

— Апепи е нещо неразположен. Тази сутрин имаше толкова силен пристъп на кашлица, че дори храчеше кръв и се наложи да излезе от залата. И въпреки че не е в състояние сам да води преговорите, не допуска друг да го представлява, нито дори Благородния Трок, който иначе се радва на доверието му. Само боговете знаят кога ще се върне в залата старата мечка. Може да чакаме дни наред, ако не и седмици.

— Какво му е на Апепи? — пита Таита.

— Не знам… — Наджа млъква, поразен от някаква идея. — Защо не се сетих по-рано? Ти можеш да го излекуваш. Върви веднага при него, магьоснико, и направи всичко, на което си способен!

Тръгнал към покоите на царя, Таита го чува още от двора. Реве като лъв в клетка и гласът му става все по-силен, докато Таита приближава стаята. На прага щяха да го съборят трима жреци на Озирис, хукнали презглава надалеч от царствения гняв, а над главите им издрънча бронзов съд. Беше запратен от хиксосийския цар, седнал гол върху купчина кожи и усукани чаршафи, в средата на помещението.

— Къде се губиш, чародей? — реве той в мига, в който вижда Таита. — Пратих Трок да те търси още призори. Защо се мъкнеш чак сега, да ме отървеш от тия адски изчадия с вонящите им отрови и нагорещени щипци?

— Не съм виждал Трок — обяснява Таита, — но дойдох веднага, щом Благородният Наджа ми каза за твоето неразположение.