Чародей

— Водят на запад — шепне тя през започналите да се подуват и напукват устни. — Ще ни закарат при реката. — Продължава да следва дълбеите още известно време, докато попада на собствените си стъпки насреща и спира объркана. Трябва й известно време, за да осъзнае, че се движи в кръг по собствените си следи.

И отчаянието я побеждава. Отпуска се на колене, безпомощна и объркана, шепне на нищо нечуващия Нефер:

— Съжалявам, любими, подведох те! — Отмахва сплъстен кичур коса от лицето му с нежно движение. После вдига поглед към хребета на най-близкия хълм и примигва. Разтърсва глава, гледа встрани, за да успокои пламнали очи и отново насочва поглед натам. Надеждата я изпълва пак, но още не е сигурна, че онова, което вижда, е действителност, а не мираж.

Една тънка фигура се подпира на дълга тояга, на хълма над тях. Сребърната глава блести като облак, а лекият горещ бриз на пустинята развява бяла туника около кльощави като на щъркел крака.

— О, Хатор и всички богини, не може да бъде! — шепне момичето.

Нефер отваря очи.

— Таита е наблизо — мърмори той. — Усещам присъствието му.

— Да, Таита е тук. — Гласът й се чува едва-едва. — Но откъде знае къде да ни намери?

— Той знае! Таита знае! — отвръща Нефер, затваря очи и отново губи съзнание.

Старецът се спуска по хълма към тях, а Минтака се изправя и затътря насреща. Умората внезапно я напуска, тя маха с ръце и крещи за поздрав, почти побъркана от радост.

35

Таита се спуска към реката и селцето Даба. Конете послушно следват ръката му и се движат с плавна походка, та да не причиняват болка на раненото момче. Магът сякаш е знаел кои точно билки и лекарства ще му бъдат необходими и ги носи със себе си. След като се справя с раните, води конете при скрит наблизо горчив извор и те възстановяват силите си. Качва Минтака в колесницата и се насочва безпогрешно право към реката и селцето.

Изправена до него, Минтака го моли, почти със сълзи на очи, да каже как е разбрал, че имат нужда от него и къде да ги намери, но Таита се усмихва тънко и подвиква на конете:

— По-леко, Чук! Спокойно, Звездоброй!

На пода Нефер е потънал в несвяст, но раните са почистени, зашити и превързани с чисти ленени ивици.

Едно разярено червено слънце се спуска зад Нил като угасващ горски пожар, флотилията е закотвена в реката и прилича на куп детски играчки в замиращата дневна светлина.

Апепи и Наджа излизат от селото да ги посрещнат. Благородният Наджа е силно разтревожен, а царят реве срещу дъщеря си, веднага щом се уверява, че ще го чуе:

— Къде ходиш, глупаво дете? Половината армия те търси.

Тревогата на Благородния Наджа стихва в мига, в който вижда омотания в бинтове Нефер, легнал в несвяст на дъното на колесницата. Той почти се развеселява, когато Таита обяснява колко тежко е ранен фараонът.

Отнасят Нефер до една от галерите, където група войници го качват внимателно на борда.

— Искам фараонът да се закара в Тива по най-бързия начин, дори ако трябва да се плава нощем — заявява Таита пред регента. — Съществува реална опасност раните да се възпалят.

Това често се случва при рани, причинени от нокти на диво животно. Те са като потопени в отрова.

— Можеш да тръгваш веднага — каза Наджа пред останалите, но после хвана Таита за лакътя и го дръпна настрани. — Не забравяй поетото пред боговете задължение, магьоснико! Ясно съзирам божествена намеса в тези изключителни обстоятелства. Ако фараонът почине от раните си, никоя жива душа в двете царства не би видяла в това нещо неестествено. — Той не каза нищо повече, но впери жълт поглед в очите на Таита.

— Волята на боговете винаги надделява — съгласи се мъгляво магът.

Наджа долови в отговора онова, което искаше да чуе.

— Разбираме се с теб, Таита. Върви в мир. Ще те последвам в Тива, след като се оправим с Апепи. — Тая фраза прозвуча малко необичайно в ушите на мага, но мисълта му бе твърде заета с друго, за да й отдели внимание. Наджа се усмихна тайнствено и добави — Кой знае, може да се окаже, че и двамата имаме новини от колосално значение, когато се видим отново.

Когато Таита забързано се качи в галерата и влезе в малката кабинка, в която лежеше Нефер, той завари край носилката Минтака, потънала в сълзи.

— Какво има, дете мое? — попита нежно той. — Беше храбра като лъвица. Би се като гвардеец. Защо сега изпадаш в отчаяние?

— Баща ми ме взема в Аварис утре заран, а аз трябва да бъда с Нефер. Аз съм му годеница. Ние имаме нужда един от друг. — Погледна към стареца и той видя, че е изтощена както физически, така и душевно.

Хвана го за ръка.

— О, магьоснико! Защо не отидеш при баща ми и не го помолиш да ме пусне в Тива, където да ти помагам за Нефер? Баща ми ще те послуша.

Но Апепи посрещна с присмех предложението на Таита.