Чародей

— Да оставя агънцето си в кошарата на Наджа? — той поклати глава развеселен. — На вашия регент вярвам колкото на скорпион. Кой го знае какво ще измисли, ако му оставя в ръцете разменна монета. Що се отнася до онова пале, Нефер, той ще й вирне краката при първа възможност, ако не го е сторил вече. — Царят се изсмя пак. — Не искам да свалям цената, като рискувам девствеността й. Не, чародей, Минтака идва с мен в Аварис, където ще остане до сватбата. И никакви твои магии не са в състояние да променят мнението ми.

Покрусена, Минтака отива да си вземе сбогом. Нефер е почти без съзнание, резултат от загубата на кръв и взетите лекарства. Когато го целува обаче, той отваря очи. Тя му говори тихо за любовта си, а той я гледа. Преди да си тръгне, тя сваля от шията си златен медальон.

— Вътре има кичур моя коса. Това е душата ми и аз ти я давам. — Поставя медальона в дланта му и той здраво го стисва.

И така, Минтака остава самотна на нилския бряг, а бързата галера с Нефер и Таита поема пред очите й срещу течението. С по двадесет гребци от всяка страна, корабчето потегля към Тива. Минтака гледа отчаяно след него и не маха за сбогом към високата слаба фигура, застанала на кърмата.

36

На сутринта Апепи и Наджа провеждат последна среща на борда на хиксосийския царски кораб. Там са всичките девет сина на царя, както и седналата малко встрани Минтака. Откак галерата с Нефер замина снощи, Апепи я държи изкъсо. Той познава от дълъг опит вироглавството на дъщеря си и не може да се довери нито на здравия й разум, нито на синовното й чувство, след като си е навила нещо на пръста.

Прощалната церемония се провежда на борда на неговия кораб и присъстващите стават свидетели на многословни излияния, в израз на взаимно доверие и преданост към клаузите на мира.

— Да пребъде хиляда години! — пожелава Наджа, като окачва на Апепи Златото на вечността — отличие, специално учредено от него за този изключителен случай.

— Хиляда пъти по хиляда години! — отвръща Апепи не по-малко тържествено, докато тежката златна верига, украсена със скъпоценни и полускъпоценни камъни висва на раменете му. След това регент и цар крепко се прегръщат с братска любов и Наджа се връща на галерата си. Докато двете флотилии се разделят — едната нагоре срещу течението, към Тива, а другата по течението, към Мемфис и Аварис, — екипажите си разменят приветствени викове. Хвърляните от един кораб към друг венци и гирлянди от палмови листа и цветя, покриват водната повърхност.

Цар Апепи бърза, но не чак толкова, че да плава в безлунната нощ и флотът му хвърля котва край Баласфура, точно срещу храма на Хапи — полухипопотам, бог-хермафродит, владетел на Нил. Царят и семейството му слизат на брега, за да принесат в жертва на бога чисто бял вол. Първожрецът разпаря животното и докато то още диша разглежда вътрешностите му, за да прозре бъдещето на царя. Той установява с ужас, че те гъмжат от вонящи бели червеи, които се сипят по плочите на светилището. Жрецът прави опит да скрие с плаща си това страховито предзнаменование и дудне някакви нескопосни лъжи, но Апепи го блъска встрани и вперва поглед в отвратителната гледка. Царят е видимо поразен и за пръв път го виждат потиснат, когато напуска храма, за да се върне на брега, където Трок и офицерите му са приготвили пиршество в негова чест.

Свещените черни петлета отказват да кълват вътрешностите на жертвеното животно. Жреците ги хвърлят в храмовия огън, но вместо да ги изгори, огънят, пламтял в храма от дълбока древност, загасва. Не би могло да има по-неблагоприятно предзнаменование, но първожрецът нарежда да се заровят вътрешностите и да се запали отново огънят.

— Никога не съм виждал толкава злощастен знак — казва той на послушниците. — Такъв знак от страна на бог Хапи може да означава само голямо бедствие — война или смърт на фараон. Трябва цяла нощ да се молим за изцелението на фараон Нефер Сети.

На брега Благородният Трок е опънал шатри, украсени със завеси в ярки цветове, за да посрещне царското семейство. Цели бикове се пекат на шиш, а в реката се изстудяват амфори най-скъпо вино. Роби прегъват гръб под тежестта им, докато ги мъкнат обратно към брега, където Апепи реве за още.

Лошото настроение на царя отстъпва пред реките вино и скоро той кара синовете си да пеят заедно с него мръсни войнишки песни. Някои от тях са толкова вулгарни, че Минтака моли да бъде извинена и заедно с робините си се оттегля на борда на царския кораб. Иска да прибере и най-малкия брат Киан, но Апепи не се съгласява. Хубавото вино му помага да забрави нещастията, вещани от бога на Нил.

— Остави момчето ми на мястото му, малка лисицо! Той трябва да се учи да цени добрата музика. — Апепи прегръща момчето в изблик на чувства и поднася към устните му купа вино. — Пийни глътка! Така ще пееш още по-сладко, принцчето ми!

Киан боготвори баща си и такива публични изяви на дружба го довеждат до екстаз. Макар да се дави, той изпива купата до дъно и компанията, с Благородния Трок начело, го поздравява шумно, като да е поразил в битка първия си враг.