Чародей

— Благородни Наджа, моля да ме изслушаш! Знаеш, че съм бил слуга и възпитател на фараон Нефер Сети откак се е родил. Дължа му уважение и след смъртта. Моля те за едно благоволение! Ще позволиш ли аз да бъда този, който ще го отнесе в Залата на скръбта и ще извади сърцето и вътрешностите му? Бих приел това като най-голямата чест, която може да ми бъде оказана.

Благородният Наджа мисли малко, после кима.

— Ти заслужи тази чест. Възлагам да отнесеш свещеното тяло на фараона в погребалния храм и да започнеш процедурата по балсамирането му!

44

Старият воин Хилто се отзовава веднага на повикването. Чакал е в караулното помещение при входа на двореца. С него е и нубийският шаман Бай, както и четирима от най-доверените му хора. Един от тях е Мерен, приятел и другар от детските години на фараона. Станал е красив младши офицер в гвардията. Таита специално е настоял за неговите услуги.

Хилто и Бай носят плетен като кош сандък, използван от балсамьорите за пренасяне на трупове до храма. Празният сандък изглежда по-тежък, отколкото би трябвало да е.

Таита ги въвежда в стаята на смъртника и шепне на Хилто:

— А сега бързо! Всяка секунда е скъпа!

Вече е завил Нефер в дълъг ленен саван, като свободният край закрива лицето му. Носачите оставят сандъка на пода и почтително полагат Нефер в него. Таита подлага възглавници под тялото, за да не се движи много при пренасянето, затваря капака и кимва.

— Към храма! — казва той. — Всичко е готово.

Таита поверява чантата си на Мерен и групата бързо тръгва през коридорите и дворовете на палата. Следват ги протяжните звуци на жалейката. Стражите коленичат и свеждат копия при преминаване на мъртвия фараон. Жените покриват лица и вият. Всички лампи са угасени, а също и огньовете в кухнята, така че отникъде не излиза дим.

В предния двор отряд колесници от войската на Хилто чака готов. Носачите полагат продълговатия сандък в първата и го укрепват с кожени ремъци. Мерен оставя кожената чанта на Таита до сандъка, а магът се качва и поема юздите. Овнешките рогове дават сигнал и колоната потегля през портите ходом.

Новината за смъртта на фараона е плъзнала като чума из града. Жителите се тълпят около портите, плачат и извиват жални гласове. Шпалир от хора се е проточил по целия път до погребалния храм. Ридаещи жени изтичват и хвърлят свещени лотосови цветове върху мъртвия.

Таита подкарва конете отначало в тръс, а после в полугалоп. Няма търпение да стигне светилището на погребалния храм час по-скоро. Храмът на неферовия баща още не е разрушен, макар фараон Тамоз да е откаран в гробницата си преди месеци. За самия Нефер няма издигнат храм — беше толкова млад, че никому не е минавало през ум за това. И сега няма друг изход, освен да използват сградата, издигната за бащата.

Високите стени от розов гранит и колонадата са издигнати върху малко възвишение на речния бряг. Набързо събраните жреци посрещат колоната. Главите им са прясно обръснати и намазани с масло. Тъпани и систруми отмерват траурен такт, докато Таита спира колесницата в подножието на стълбището, което води към Залата на скръбта. Хилто и войните му вдигат плетения сандък на рамене и го понасят по стълбите. Жреците се подреждат след тях и напяват траурни химни. При отворените двери на Залата на скръбта, носачите спират и магът поглежда жреците.

— По милостта и волята на регента на Египет, аз, Таита, съм натоварен със задачата да извадя вътрешностите на фараона. — Приковава първожреца с хипнотизиращ поглед. — Всички останали ще чакат отвън, докато изпълня тази свещена задача!

В редиците на погребалното братство настъпва брожение. Това е посегателство върху традицията и собствените им правомощия. Таита не отделя втренчен поглед от очите на първожреца и вдига ръка с талисмана на Лострис. Свещенослужителят знае страховитата слава на този амулет.

— Щом регентът на Египет е наредил така — капитулира той и добавя, — ние ще се молим непрекъснато отвън, докато магът изпълни своя дълг.

Таита въвежда Хилто и носачите в Залата на скръбта и те почтително оставят плетения сандък на пода до диоритовата плоча в средата. Таита вдига поглед към Хилто и той тръгва с достолепна стъпка към дверите, за да ги затвори под носа на жреческото събрание. После бърза към Таита. Двамата вдигат Нефер и го полагат върху черната плоча.