Чародей

— Искам позволението ти, да се оттегля за известно време в пустинята, Велики.

— Колко време? — пита Наджа и Таита вижда, че е притеснен от мисълта да се лиши, макар и за кратко, от ключа към вечния живот, за който искрено вярва, че се намира в ръцете на мага.

— Не много, Велики — успокоява го Таита.

Наджа обмисля въпроса. Не обича да взема прибързани решения. Накрая въздиша и приближава до ниска маса със стило и папирус върху нея. Бързо пише пасаван34 и го подпечатва с личния си печат. Очевидно е изработен отдавна, в очакване на днешното събитие. Докато чака мастилото да изсъхне, Наджа промълвя:

— Можеш да отсъстваш до следващото наводнение, но след това трябва да се върнеш. Този документ ти дава право да се придвижваш свободно и да получаваш от държавните складове всичко, което ти е необходимо, по цялата територия на царството ми.

Таита се просва ничком в израз на благодарност, но Наджа го вдига с две ръце в нов израз на благоразположение.

— Върви, магьоснико! Но се върни в уречения ден, за да получиш наградите, които си заслужил напълно!

Стиснал в ръка папирусовия свитък, Таита се оттегля заднишком, като го благославя с ръка.

45

Напускат Тива рано на другата сутрин, докато по-голямата част от града още спи и дори стражите при източната порта се прозяват, с натежали за сън очи.

Нефер лежи в задната част на голяма кола, теглена от четири коня. Яките животни са подбрани внимателно, лично от Хилто. Те за здрави и силни, но с нищо не привличат погледа. Колата е натоварена с вещи и провизии, които ще им потрябват, когато напуснат долината на Нил. Хилто е облечен като богат земевладелец, Мерен му е син, а Бай е техният роб.

Нефер лежи върху постеля от слама, скрит под завивка от щавена кожа. Вече е в пълно съзнание, способен да разбира какво казва Таита. Въпреки царския пасаван, началникът на стражата се престарава. Не познава Таита, който е нахлупил островърха гугла и се качва в колата, за да прегледа съдържанието й. Когато повдига кожената завивка и отдолу се подава изпитото и бледо лице на Нефер, белязано с непогрешимия ален печат на чумата, грижливо поставен от Таита, стражникът псува уплашен, скача от колата и започва толкова енергично да прави заклинание срещу зли сили, че изпуска глинената лампа и тя става на парчета в краката му.

— Изчезвайте! — крещи той към Хилто, който кара колата. — Махайте тая чумава мърша далеч от града!

Още два пъти в дните, които са им необходими, за да прекосят плодородните приречни земи на нилската долина и да стигнат хълмистите вериги, откъдето започва пустинята, ги спират военни патрули. Всеки път царският документ и чумавото момче им отварят пътя.

От поведението на военните става ясно, че подмяната на трупа в Тива не е разкрита и тревога не е обявена. Въпреки това, Таита изпитва облекчение, когато прехвърлят първата хълмиста верига и поемат по древния керванджийски път през пустинята към Червено море.

Сега вече Нефер може да стане от постелята си и да куцука от време на време край колата. Отначало е очевидно, че въпреки приказките му, кракът го боли много, но постепенно походката става по-уверена и продължителността на пешите преходи — по-голяма.

Остават край руините на древния град Галала три денонощия. Пълнят до горе кожените мехове с горчива вода и оставят конете добре да си починат, след трудния преход през каменистата пустиня. Бай и Таита лекуват наранените им стави и копита. Когато са отново готови за път, свърват в известна само на Таита посока: пътуват в прохладата на нощта и почиват денем, по тайния път към Гебел Нагара. Бай и Хилто замитат следите и нищо зад тях не показва, че са минали оттук.

Пристигат при пещерата в озарена от звездите нощ. В мъничкия извор няма достатъчно вода за толкова хора и коне. Разтоварват колата и Хилто поема обратно с нея и Бай, като оставят само Мерен да помага на Таита и Нефер. Хилто се е уволнил от военна служба, позовавайки се на влошено здраве, така че може да се върне в Тива, за да донесе нови припаси, лекарства и новини оттам.

Първият месец в Гебел Нагара изтича бързо. В сухия чист въздух на пустинята раните заздравяват бързо, без нови усложнения и скоро Нефер ловува куцукайки заедно с Мерен. Те вдигат пустинни зайци, за да ги поразят с тояжки за хвърляне или пък Таита прави заклинания от скалата над извора, за да привлече стада газели в обсега на лъковете им.

В края на месеца Хилто и Бай се завръщат. Те донасят вестта, че лукавството на Таита остава все още неразкрито и фараон Наджа Киафан, както и цялото му поданичество, продължават да вярват, че в погребалния храм се осолява именно трупът на Нефер.

Съобщават също за размириците в Долното царство и зверското им потушаване от фараон Трок при Манаши. Неспокойно е и в Горен Египет, където Наджа също увеличава данъците и мобилизира нови набори.