Чародей

— Хитри са като два стари бабуина. Знаят, че войната е обединяващ фактор. Тръгнат ли срещу Месопотамия, населението ще ги подкрепи, увлечено в патриотичен устрем. Армията обича слава и плячка. Търговците обичат да увеличават обороти и печалби. Чудесен начин да отвлечеш вниманието на хората от истинските им интереси.

— Така е — съгласява се Хилто. — Сега разбирам.

— Това, разбира се, е и в наш интерес — продължава разсъжденията си Таита. — Търсех небе, което да ни приюти. Ако е заплашен от война с тях, Саргон с радост ще ни посрещне на своя страна.

— Напускаме Египет? — пита Хилто.

Таита отговаря:

— След като Наджа и Трок знаят, че Нефер е жив, те ще пуснат потеря подире ни. Единственият път, отворен за нас, е този на изток. Няма да е задълго — само колкото да нарасне подкрепата за нашата кауза вътре в страната, а ние да укрепим сили и да си спечелим съюзници вън от нея. След това ще се върнем, за да потърсим правата на фараон Нефер Сети.

Всички го гледат смаяни, докато се съвземат от неочакваното съобщение. Никога не са мислили толкова напред и никога през ум не им е минавало, че ще се наложи да напуснат родната земя.

Тишината нарушава Нефер:

— Не можем да направим това — казва той. — Аз не мога да напусна Египет.

Таита поглежда останалите и дава знак с глава. Хилто, Бай и Мерен стават послушно и излизат.

Таита е очаквал такава възможност. Дава си сметка, че ще трябва да мобилизира цялата си находчивост, защото Нефер е нахлузил непреклонната си физиономия, а заявлението му е направено с упорития тон, който познава добре. Знае, че трудно ще го убеди да промени позицията си. Момчето гледа в огъня и Таита съзнава, че трябва да го принуди да наруши тишината. Ако го направи, позициите на Таита укрепват.

— Трябваше да обсъдиш това с мен — промълвя най-накрая Нефер. — Аз не съм вече дете, Таита. Аз съм мъж и фараон!

— Споделих моето виждане — отвръща кротко Таита.

Продължават да тънат в мълчание, загледани в огъня и Таита усеща първите пукнатини в решимостта на момчето.

Най-накрая Нефер казва:

— Разбираш ли, тук е Минтака.

Таита пак не казва нищо. Интуитивно усеща, че в отношенията им настъпва преломен момент. Така или иначе, той ще настъпи някой ден и Таита не прави опит да го избегне.

— Изпратих съобщение на Минтака — казва Нефер. — Писах й, че я обичам и се заклех в живота и вечната си душа, че няма да я изоставя.

Сега Таита нарушава тишината:

— Сигурен ли си, че Минтака е получила тази клетва, която поставя теб, нея, както и всички около теб, в смъртна опасност?

— Да, разбира се. Хилто… — Нефер млъква и лицето му се променя, докато гледа Таита над пламъците на огъня. Изведнъж скача и тръгва към изхода. Крачи като мъж, не като момче. Като разгневен мъж. За тези последни къси месеци се е променил напълно. Таита изпитва дълбоко удовлетворение. Предстоящият път ще бъде труден и Нефер ще има нужда от тези новопридобити сили и решителност.

— Хилто! — вика Нефер в тъмнината. — Ела при мен! — Хилто вероятно долавя новите нотки в гласа, защото дотичва и пада на едно коляно.

— Велики?

— Предаде ли съобщението, което ти поверих? — пита Нефер.

Хилто гледа към седналия край огнището маг.

— Не го гледай! — тросва се Нефер. — Тебе питам. Отговаряй!

— Не съм предал съобщението — отвръща Хилто. — Искаш ли да научиш причината за това?

— Причината ми е много добре известна — изрича заплашително Нефер. — Но искам да знаеш следното: Ако отново умишлено не изпълниш мое нареждане, ще понесеш пълната отговорност затова.

— Да, Велики! — отвръща безстрастно Хилто.

— Ако отново се наложи да избираш между фараона и намесилия се старец, ще избереш фараона. Ясно ли е?

— Ясно като бял ден. — Хилто свежда виновно глава, но се усмихва в брадата си.

— Ти не отговори на въпроса ми, Хилто. Какво си чул за принцеса Минтака?

Хилто отваря беззвучно уста, като събира кураж да произнесе страшната истина.

— Говори! — заповядва Нефер. — Толкова бързо ли забрави дълга си?

— Няма да те зарадвам, Велики. Преди шест седмици, принцеса Минтака се е омъжила в Аварис за фараон Трок Урук.

Нефер стои неподвижен като гранитна статуя. Дълго време единственият звук в пещерата е пукането на акациеви съчки в огъня. След това Нефер минава край Хилто, без да пророни дума и излиза в пустинната нощ.

Когато се връща, зората е още червеникаво обещание на източния хоризонт. Хилто и Мерен спят под овчите си кожи в дъното на пещерата, но Таита е в абсолютно същата поза, в която го е оставил вечерта. За миг помисля, че старецът спи. Но той вдига глава и го поглежда с блестящи будни очи.

— Беше прав, аз сгреших. Имам нужда от теб повече от всякога, стари приятелю — казва Нефер. — Нали няма да ме изоставиш?

— Излишно е да питаш — отвръща тихо Таита.

— Не мога да я оставя с Трок.

— Не.

Нефер взема полуобгоряло парче дърво и го тика по-навътре в жаравата. После отново поглежда Таита.