Чародей

— Съжалявам. Направих за вас, каквото можах. Така нареди Солет. Царица Минтака беше някога добро и щастливо момиченце — казва той. — Но вече не е. Откак се омъжи, стана тъжна и сърдита. — Дава им знак да го следват и ги повежда през харемския зверилник, докато стигат малката странична врата, където началникът на стражата пак се изпречва пред тях.

— Разгънете килимите! — нарежда лаконично той.

Таита го доближава и впива поглед в очите му. Враждебното изражение на началника омеква. Добива смутен вид.

— Виждам, че си доволен — тихо промълвя Таита и върху грозното лице на войника се изписва усмивка. — Даже много доволен — повтаря магът и слага ръка на рамото на човека.

— Много доволен — повтаря началникът.

— Ти вече провери килимите. Няма сега да губиш скъпоценното си време за глупости, нали?

— Не искам да си губя времето — повтаря послушно войникът.

— Искаш да се махаме.

— Махайте се! — вика началникът. — Разкарайте се оттук! — И се дръпва встрани. Един от хората му издърпва залостващата греда и ги пуска навън в уличката. Хвърлили последен поглед назад, те съзират доброжелателната усмивка на караулния началник.

Колата чака, където са я оставили, а хлапаците я пазят. Внимателно полагат в нея скъпоценния товар и Нефер шепне в края на рулото:

— Сърце мое, как си?

— Задушно и горещо е, но е нищо в сравнение с мисълта, че си до мен. — Гласът й е приглушен и той бърка в дупката по средата на рулото, за да докосне главата й.

— Смела си като лъвица — казва той и сяда на капрата до Таита. Конете тръгват.

Таита ги шибва с камшика.

— Скоро ще затворят градските порти за през нощта. Когато открият липсата на Минтака, най-напред ще затворят града, ще претърсят всяка сграда и кола между стените му и ще разпитат всеки странник.

Носят се в галоп по главната улица към източната порта. Когато доближават, виждат, че изходът е блокиран от множество други коли и колесници, наредени в редица. През деня в Аварис е имало религиозно шествие и сега богомолци и зяпачи са тръгнали да се връщат по околните селища. Колоната се движи мъчително бавно.

Слънцето вече е изчезнало зад градската стена и наоколо започва да се спуска мрак, а между тях и портата има още две коли. Началникът на стражата излиза от караулното и вика:

— Стига толкова! Слънцето залезе. Затваряй портите!

Колоната чакащи ред да излязат надава протестен ропот.

— Имам болно дете. Трябва да се прибера.

— Платил съм си таксата, пуснете ме да изляза. Рибата ми ще се развали.

Една по-малка кола се измъква напред и нарочно препречва пътя, за да не могат да затворят портите. Настъпва малка суматоха: стражата размахва тояги, възмутени пътници крещят насреща й, подплашени коне цвилят и се изправят на задни крака. Изведнъж настава раздвижване и отвън. Виковете на тълпата и стражата отстъпват пред повелителни възгласи:

— Сторете път на фараона! Път за фараон Трок Урук!

Барабанен бой придружава заповедта. Стражниците престават да се разправят с пътниците и се втурват един през друг да отворят път за владетеля. Крилата на портата се отварят широко, за да разкрият колона бойни колесници, напираща отвън. Над първата от тях се вее вимпел с леопард. Изправен в цял ръст под него, с лъснал бронзов шлем и преметната през рамо, заплетена с разноцветни панделки брада, фараон Трок Урук държи бич и юзди с облечени в ръкавици ръце.

Щом дверите се разтварят, той насочва запрегнатата в четири коня колесница право в тълпата, като замахва с бича срещу всеки, изпречил се на пътя му. Хората му тичат напред, преобръщат и извличат встрани всяка запушила улицата кола, като изсипват товари риба и плодове в канавката.

— Сторете път на фараона! — реват те, като се стараят да надвикат жертвите си. Стигат колата на Таита и се опитват да я обърнат, за да разчистят пътя на Трок. Таита се изправя и замахва с камшик срещу им, но ударите попадат върху шлемовете и раменните бронзови предпазители. Войниците се смеят и преобръщат колата. Рулото се търкулва и заплашва да попадне под каруцата.

— Помогнете! — крещи Нефер, като скача на земята и задържа килима. Хилто хваща единия край, а Бай — другия. Когато колата пада с трясък и хрущене на една страна, те придърпват рулото до най-близката стена, фараон Трок прекарва колесницата си през останките от колата и разпилените стоки, плющи с бич над конските глави и дава отривисти команди.

— Удряй! Удряй! — Това са обучени бойни коне. Те се изправят и бият с облечени в бронз копита по всеки, който попадне под тях. Нефер вижда как една старица става жертва на тази безсмислена жестокост. Копитото попада право в лицето й. Черепът й се пръсва, а наоколо като дребен чакъл хвърчат зъби. Те трополят по настилката, а тялото се просва пред колесницата на Трок.