Чародей

Жреците на Севт се оттеглят встрани и полагат на земята принадлежностите си. Започват тихо да напяват и да тръскат дрънкалки над главите си. Нубиецът рови под камъните около кладенеца, докато изравя пепелянка изпод един. Отрязва й главата и оставя кръвта да изтече върху собственото му теме. Докато тя се стича и капе от върха на носа, той подскача в кръг като огромна черна жаба. При завършване на всеки кръг, плюе обилно на изток, след Таита.

Иштар наклажда малък огън край извора и кляка до него, като се полюлява на пети и мърмори заклинания към Мардук, най-могъщия от всичките две хиляди и десет богове на Месопотамия.

След като дава разпорежданията си на Толма, Трок отива да наблюдава работата му.

— Каква магия правиш? — пита той най-подир, след като Иштар си пробива вена и пуска няколко цвъртящи капки от собствената си кръв в огъня.

— Това е заклинание на огън и кръв. Слагам пречки по пътя на Таита. — Иштар не вдига поглед. — Обърквам и замъглявам съзнанието на придружаващите го.

Трок сумти скептично, но вътрешно е силно впечатлен. Той и преди е виждал делата на Иштар. Отдръпва се малко встрани и вперва взор в далечните хълмове на изток. Няма търпение да започне преследването и с мъка изчаква този престой. От друга страна, той е достатъчно опитен военачалник, за да съзнава абсолютната необходимост от почивка и водопой, след усилния нощен преход.

Добре познава терена пред тях. Като млад офицер го е кръстосвал, начело на патрул колесници, във всички посоки. Познава острите скали, които режат копитата като кремъчни ножове, познава и изгарящата жега на дюните.

Тръгва назад към колесницата си, но трябва да обърне гръб на един пясъчен дявол, който се носи над жълтата пустош, като се върти около себе си и се издига на няколкостотин стъпки височина. Вихрушката го обхваща. Въздухът е жарък като в пещ за топене на бронз и Трок загръща лице в шала, за да диша през него и да избегне нажежените песъчинки, които се мъчат да проникнат в дробовете му. Вихърът отминава нататък, като го оставя кашлящ и с възпалени очи.

Малко преди обяд привършват водопоя и по склона над тях се спуска вторият отряд, под командата на Цандер. Новодошлите също имат нужда от вода и се появява опасност от струпване при извора. Водата в него е вече намаляла и размътена. Ще трябва да разчитат на меховете.

Трок провежда кратко съвещание с Цандер и Толма, като им разяснява плана за действие, както и походния строй, който ще използва, за да не позволи на Таита да се изплъзне от мрежата, която ще му заложи.

— Обърнете внимание на командирите, да си отварят добре очите за разните магически трикове, към които ще прибегне Таита, за да ни обърка — приключва той. — Иштар Медеецът е направил могъщо заклинание. Много разчитам на него. Досега не ме е разочаровал. Ако сме наясно с действията на чародея, ще го победим. В края на краищата, какво може да направи срещу цялата тази сила? — Трок сочи с широк жест военното стълпотворение. — Не! В името на Севт, утре по същото време ще влача Таита и Минтака, вързани за колесницата ми, към Аварис.

Заповядва на първия отряд да тръгва. Цялото войнство потегля в колона по четири през пустинята. Дълбоки коловози се виждат ясно подире му.

56

Таита дава знак на следващите го две возила да спрат. Остават неподвижни в пурпурната сянка на висока, пресечена дюна, чиято извивка наподобява гигантска мида.

Конете започват да проявяват признаци на умора. Увесват глави, а страните им се надигат високо при вдишване. Потта е заменена с кръгове сол по суха кожа.

Внимателно отмерват порции вода в кожени ведра и животните жадно пият. Таита преглежда грижливо ходилата на Минтака и с удовлетворение установява, че раните не са възпалени. Когато свършва със смяната на превръзките, отвежда Бай настрани.

— Правят ни заклинания — казва той късо. — Гибелна сила ни обхваща отвсякъде.

— И аз я усетих — съгласява се Бай. — Започнах да й противостоя, но е много могъща.

— Можем да я надвием, ако обединим усилия.

— Трябва да внимаваме за другите — те са по-уязвими.

— Ще ги предупредя да бъдат нащрек.

Таита отива при останалите, които тъкмо приключват с водопоя.

— Бъдете готови за тръгване. Ние с Бай ще проучим пътя. Връщаме се след малко.

Двамата адепти тръгват пеша и скоро изчезват зад дюната. Излезли от полезрението на останалите, спират.

— Имаш ли представа, кой от хората на Трок е в състояние да направи толкова мощно заклинание?

— Във всичките му части има жреци и заклинатели, но най-могъщ е Иштар Медеецът.

— Знам го — кима Таита. — Той работи с огън и кръв. Трябва да обърнем силата му срещу него самия.

Бай наклажда малък огън от сухи конски лайна, двамата пробиват кожата на палците си и капват по малко кръв в него. Когато парата й се вдига във въздуха, те обръщат лица назад по пътя, по който са дошли, защото усещат, че злата сила идва именно оттам. Съюзяват усилия и след малко усещат, как атмосферата олеква, а пагубното влияние се разнася като дим.

Когато привършват ритуала и загасяват огъня с пясък, Бай промълвя тихичко:

— Още е тук!