Чародей

Толкова са погълнати от разискванията си, че не забелязват Хилто, който е приближил колесницата си. Двамата с Мерен са се надвесили и слушат разговора. Хилто се е смръщил от нетърпение. Най-накрая се провиква:

— Стига толкова! Пътят напред е чист. Не можем да се мотаем повече. Ще се осмелите ли да тръгнете, ако Хилто ви поведе?

Плющи с бича и сепнатите коне се хвърлят напред. Мерен също е изненадан, почти пада при рязкото тръгване, но успява да се хване за предната дъска и остава на крака.

— Върни се веднага! — крещи Таита след колесницата. — Омагьосан си! Изобщо не знаеш, какво правиш!

Бай се хвърля да улови юздата на единия кон, но закъснява: колесницата профучава покрай него по гладкия пясък. Набира скорост и смехът на Хилто долита до тях.

— Пътят е свободен — равен и удобен!

Нефер грабва юздите на втората колесница и крещи:

— Ще го върна!

— Недей! — вика Таита и маха отчаяно с ръка. — Не отивай там! Има скрита опасност. Спри, Нефер!

Нефер не му обръща внимание. С Минтака до него, той подгонва впряга, който запява по равния твърд пясък. Бързо настига Хилто.

— Велики Хор! — стене Таита. — Виж колелата!

Зад бързо въртящите се колела на хилтовата колесница се надига малък сребърен облак. Под уплашените им погледи той бързо нараства, за да се превърне в огромни пръски лепкава кал. Конете забавят ход, потънали до колене в тинята, а високо вдиганите копита хвърлят кал чак над главата на Хилто. Той дори не прави опит да ги спре, продължава да кара напред в тресавището.

— Плаващи пясъци! — вика тревожно Таита. — Това е работа на Медееца. Скрил е верния път и ни е насочил към тоя капан.

Екипажът на Хилто пропада внезапно в предателското тресавище. Пробилата с тежестта си несигурната твърда кора колесница остава с увиснали над бездната колела и спира така рязко, че Хилто и Мерен прелитат над конските глави, за да се стоварят в тресавището. Претъркулват се няколко пъти по невинно изглеждащата повърхност, но когато правят опит да се изправят, виждат се изведнъж затънали до колене.

Конете са безнадеждно хванати в капана. Главите и предните им крака са свободни, но колкото повече се мъчат да излязат, толкова по-дълбоко затъват. Нефер е силно объркан и реагира твърде бавно на разиграващата се пред погледа му трагедия. Докато успее да завие, става много късно. Колесницата затъва до главините, а конете — до раменете. Скача, за да ги разпрегне и изведе назад, но се вижда потънал до колене и веднага след това — до кръста.

— Не стой прав! — крещи Минтака. — Ще те погълнат. Лягай и се опитай да плуваш!

Тя се хвърля с главата напред от потъващото возило и просва тяло върху потръпващата тинеста повърхност.

— Ето така, Нефер! Прави, каквото правя аз!

Нефер се окопитва и застава хоризонтално. С несръчни движения на плуващ кучешката малчуган, той стига колесницата, преди да е потънала окончателно. С отчаяно усилие изважда кинжала и срязва ремъците, които държат една за друга страниците. Те остават на повърхността, но тежката колесница потъва безвъзвратно, като увлича конете със себе си. След няколко минути, едно малко по-тъмно петно върху жълтата повърхност отбелязва гроба им.

Колесницата и конете на Хилто също са потънали. Двамата с Мерен цапат безпомощно, крещят от ужас, подали само оваляни в лепкава кал глави и рамене над повърхността.

Нефер блъска една от страниците към Минтака.

— Използвай това! — нарежда той и момичето изпълзява върху дъската.

Сам се качва върху друга дъска. Като влачи за кожените върви още две, той гребе през тинята към Хилто и Мерен, докато стига достатъчно близо, за да им ги подаде. Постепенно всички започват да се измъкват от лепкавата прегръдка на калта, по посока на Таита и Бай, които гледат ужасени.

Таита размахва ръка и крещи:

— Вече сте по средата на разстоянието. Не се връщайте насам! Плувайте към отсрещния бряг!

Нефер веднага проумява смисъла на тази заповед и обръща посоката. Напредват много трудно, защото калта лепне по ръцете и дъната на дъските. По-малкото тегло на Минтака си казва думата и скоро тя взема преднина. Първа стига до твърда почва и се измъква от прегръдката на плаващите пясъци. Най-накрая Хилто, Нефер и Мерен също излизат до нея. Хвърлят се по очи в подножието на източните дюни.

Докато те се борят за живота си, Таита обмисля положението. То изглежда безнадеждно. Разделени са на две групи от двеста стъпки непреодолимо тресавище. Загубили са коне и колесници, оръжие, храна и снаряжение, но най-страшната загуба се потъналите водни мехове.

Бай докосва рамото му и казва:

— Чуй!

То е някакво едва уловимо раздвижване на въздуха, нещо много далечно, нещо отново засилващо се, отразявано от околните дюни. Нещо, което не може да се сбърка с друго — звук от колона колесници в поход.

Трите омазани в кал фигури от другата страна също го чуват и се изправят. Всички гледат назад и слушат шума от приближаващите хора на Трок.