Чародей

Изведнъж Минтака се хвърля назад към тресавището и дъските, с чиято помощ са дошли тук. Нефер я гледа и не може да разбере, какво е намислила. Тя ги събира на едно с помощта на ремъците и нагазва до коляно.

Нефер внезапно проумява намеренията й, но е твърде далеч от нея, за да й попречи. Тя се просва върху една от дъските и започва да гребе през жълтата кал. Тя е извън досега му, а Нефер трябва да спре, затънал вече до кръста.

— Върни се — крещи той, — аз ще отида!

— Аз съм по-лека и по-бърза от теб — отвръща момичето и въпреки молбите му, продължава нататък с всички сили.

Звукът от колесниците се усилва и дава нови сили на Минтака. Нефер я гледа, разкъсван от страх за нея и ярост заради безразсъдството й, но над всичко надделява гордостта му от нейния кураж.

— Има сърце на войн и царица! — мълви той, докато момичето приближава отсрещния бряг.

Вече чуват гласовете на преследвачите, както и тропота на колелета и дрънченето на оръжието им.

Таита затъква тояга под пояса, за да остави ръцете си свободни и двамата с Бай нагазват в тинята, за да пресрещнат Минтака. Всеки хваща по една дъска и се просва над предателското тресавище. И тримата потеглят към източния бряг.

Между дюните зад тях се показа челото на колоната преследвачи. В първата колесница ясно личи огромната фигура на Трок и мечешкият му глас оглася победоносно долината:

— Дръжте ги! Напред!

Началото на колоната се втурва в галоп към ръба на тресавището. Тримата бегълци гребат с всички сили към противоположния бряг. Виковете на войниците стават все по-силни.

Заради голямото тегло на водача, колелата на царската колесница затъват по-дълбоко в рохкавия пясък и тя изостава малко от останалите в първата редица, макар конете й да теглят с все сила, под ударите на бича.

Останалите три возила влитат в тинята и потъват толкова бързо, колкото и предишните две. Това предупреждава Трок за опасността и той успява да завие.

Грабва лъка от раклата и скача на земята. Колесниците зад гърба му преустановяват атаката и се скупчват в безпорядък.

— Лъковете! — крещи Трок. — Всички да стрелят! Не ги изпускайте! Убийте ги!

Стрелците бързо се строяват в четири редици на ръба на тресавището с лъкове в ръце и колчани на гърба. Готови са за стрелба.

Минтака е отново начело на групата. Тя отминава средата, а Таита и Бай продължават да изостават, макар да гребат с всички сили.

Трок крачи пред редиците и дава нареждания:

— Стрелци, постави стрелата! — Сто и петдесет мъже нагласят стрели върху тетивата.

— Стрелци, опъни и вземи на прицел! — Вдигат оръжията и изтеглят перестия край до устните.

— Стреляй! — крещи Трок и към небето полита облак стрели. Той стига апогея на траекторията си и започва да пада към трите малки фигури.

Таита чува свистенето и поглежда нагоре. Смъртоносният облак пада с меко съскане, като от полет на стадо диви гъски.

— В тинята! — вика високо той и тримата бързо потъват в тресавището, оставили само главите си отгоре. Стрелите се посипват около тях като градушка. Една се забива дълбоко в дъската, върху която само преди миг е лежала Минтака.

— Напред! — заповядва Таита и те отново се плъзгат върху дъските, за да продължат френетичното гребане. Едва преодолели няколко стъпки, те трябва да повторят калната маневра, подгонени от следващия облак стрели.

Още три пъти се потапят в тинята тримата бегълци, но всеки следващ път разстоянието е по-голямо и точността на стрелците по-малка. Минтака напредва още по-бързо и скоро излиза от обсега на лъковете.

Отзад се носят ревовете на Трок, изпълнени с разочарование и гняв. Облаци стрели продължават да се сипят около Таита и Бай, но вече не са толкова гъсти.

Таита поглежда към Бай. Огромната покрита с резки глава лъщи от кал и пот. Налетите с кръв очи се готвят да изскочат от орбитите, устата е широко отворена, белите зъби — остри като на акула.

— Кураж, Бай! — вика Таита. — Почти стигнахме. — Още щом го каза, си даде сметка, че предизвиква боговете.

От брега зад тях Трок вижда, че му се изплъзват. Войниците използват къси лъкове, предназначени за близък бой от колесници. Техният максимален обсег е двеста стъпки.

— Донесете бойния ми лък! — нарежда фараонът. Той единствен има такъв в колесницата си.

Огромната сила и дълги ръце на Трок правят това оръжие особено опасно. В повечето случаи той също използва късия лък, но е наредил да направят специално отделение в неговата колесница, където държи и тежкото далекобойно оръжие.

Копиеносецът тича и донася огромния лък. Носи и колчан със специални, маркирани с леопардова глава стрели, подходящи за него.

Трок си пробива път през редиците и излиза отпред. Поставя една дълга стрела на тетивата и преценява разстоянието с присвити очи.