Чародей

Главите на двамата плувци изглеждат като малки точки върху повърхността на тинята, фараонът заема стойка, като изнася левия крак напред. Войниците наоколо продължават да стрелят, но стрелите им вече не достигат целта. Трок си поема дълбоко дъх и опъва с лява ръка тетивата, докато тя опира върха на огромния гърбав нос. Лъкът е предизвикателство дори за неговата огромна сила. Мускулите на ръцете му изпъкват твърди като камъни, а лицето му се изкривява от усилието. Задържа за миг лъка опънат, като леко променя прицела. След това пуска тетивата и огромният извит лък подскача в ръцете му като жив.

Дългата стрела се издига с жужене и лесно надминава останалите по височина и скорост. Достига връхната точка на траекторията си и започва да пада надолу като ястреб.

Таита долавя по-силния шум на стрелата и поглежда нагоре. Вижда я да пада право в него, но няма време да се скрие. Затваря инстинктивно очи и я усеща толкова близо, че раздвиженият въздух роши косата му. След това чува плътния шум от попадението.

Отваря очи и обръща глава натам. Дългата стрела е уцелила Бай точно в средата на голия гръб. Пронизала е цялото му тяло и го е приковала към дъската като някакъв лъскав черен бръмбар.

Лицето на нубиеца е само на ръка разстояние от неговото. Таита вижда болката на смъртта в дълбоките черни очи. Бай отваря уста, за да извика, но от нея руква дебела струя светла кръв и удавя думите. С движение, което му причинява голяма болка, той откача гердана от врата си и го подава на Таита — последен дар, безценна реликва в сгърчените пръсти.

Таита внимателно го откача и го провесва на собствената си шия. Той усеща, как същината на духовната сила се влива от умиращия шаман в собственото му тяло.

Главата на Бай клюмва напред, но стрелата не позволява на тялото да падне в тресавището. Таита различава леопардовата глава на нея и разбира, кой я е изпратил. Протяга ръка, докосва с два пръста шията на Бай и усеща момента на неговата смърт. Бай се и отишъл и никакви усилия няма да го върнат. Оставя го и продължава към Минтака и Нефер, които крещят окуражително. Още четири дълги стрели цопват около него, но Таита остава невредим и постепенно излиза от обсега на големия лък.

Нефер го посреща и помага на стареца да се измъкне от лепкавата кал. Таита се подпира на дългата тояга и излиза на твърдо. Свлича се на земята задъхан. След минута се изправя и гледа над плаващите пясъци към отсрещния бряг, където Трок е сложил юмруци на кръста и цялата му фигура излъчва чудовищен гняв. Той събира длани пред устата и крещи:

— Не мисли, че си се измъкнал, чародей! Искам теб и моята кучка. Ще ви пипна и двамата. Ще ви догоня. Няма да изгубя дирята!

Минтака нагазва колкото може в тресавището. Тя знае слабото му място, знае как да го унижи пред войниците му.

— Мили ми съпруже, твоите заплахи са така празни и меки, както и слабините ти. — Високият й глас се издига ясен и звънък и двестате хиксосийски воини чуват всяка дума. Настъпва мъртва тишина, последвана от гръмък подигравателен смях. Дори собствените му хора мразят Трок и унижението му ги забавлява.

Той вдига лъка над главата си и тъпче земята в безсилна ярост. Най-накрая се обръща с крясъци към войската и хората млъкват, уплашени от собственото си безразсъдство.

В настъпилата тишина се чува викът му:

— Иштар! Иштар Медееца, да дойде веднага при мен!

57

Иштар седи на брега на тресавището и гледа малобройната група на отсрещния бряг. Лицето му е цяло в татуировки. Около очите има алени кръгове, а пердето на едното от тях блести като сребърен диск. По дългия му нос се спуска двойна редичка червени точки. Подобни на папрат шарки обхващат бузите и брадичката му. Косите са оформени като твърди шипове, с помощта на червен лак. Той развързва робата си и я пуска на пясъка.

Изправя се съвсем гол. Гърбът и раменете му са покрити с леопардови шарки. На корема е изрисувана огромна червена звезда, а космите по срамните му части са обръснати, за да изпъкне гигантски виснал пенис. Кожицата е пробита на няколко места и там висят миниатюрни звънчета. Той вперва поглед в Таита и магът застава насреща му. Пространството помежду им сякаш се свива.

Членът на Иштар започва да набъбва и под нежния ромол на звънчетата застрашително се изправя. Медеецът разтърсва бедра, насочил яркочервената глава към Таита. Това пряко предизвикателство подчертава мъжкото превъзходство на Иштар над евнуха.

Таита вдига тоягата и я насочва към слабините му. Никой от двамата не помръдва, съсредоточил цялата си енергия срещу съперника.

Внезапно Иштар простенва и се изпразва върху пясъка. Пенисът му се сгърчва, смалява и добива съвсем незначителен вид. Иштар се отпуска на колене и бързо навлича робата, за да прикрие унизителните подробности по тялото си. Първата пряка схватка с чародея е загубена. Медеецът обръща гръб на Таита и бърза към мястото, където клечат двамата жреци на Севт и нубийският шаман. Присъединява се към кръга им, четиримата се хващат за ръце и започват да напяват.

— Какво правят? — пита неспокойно Нефер.