Чародей

Нефер докосва татуировката, направена преди толкова години от Таита.

— Нося го по право. Аз съм фараон Нефер Сети.

— Не! — Пленникът е толкова уплашен, колкото навярно не е бил в никоя битка.

Минтака скача от колесницата и приближава. Тя заговаря войника с дружелюбен тон:

— Знаеш ли коя съм?

— Да, ти си царица Минтака. Твоят баща беше мой командир и бог. Аз го обичах. Затова обичам и уважавам и теб.

Минтака изважда ножа от канията и прерязва ремъците.

— Да — казва тя, — аз съм Минтака, а това е фараон Нефер Сети, който е мой годеник. Един ден ние ще се върнем в Египет, за да потърсим правата си и да управляваме в мир и справедливост.

Нефер и Минтака стават и тя продължава:

— Предай на бойните си другари следното: Ние сме живи и един ден ще се върнем в Египет!

Тогава мъжът пропълзява и целува нозете на Минтака, а след това хваща едното стъпало на Нефер и го слага върху главата си.

— Аз съм с теб — мълви той. — Ще предам посланието ти на народа. Върни се час по-скоро, божествени фараоне!

Останалите се присъединяват с възгласи на вярност и любов:

— Да живее фараонът! Нека живее и управлява хиляда години!

Нефер и Минтака се качват в колесницата, а освободените пленници викат:

— Бак-хер! Бак-хер!

Трите колесници напускат разгромения лагер. Таита кара сам първата, защото най-добре може да противостои на Иштар Медееца и да открие скрития от магията му верен път. Веднага зад него следват Минтака и Нефер, а в ариергарда са Хилто и Мерен. Тръгват обратно по пътя, по който са дошли.

Изминали са съвсем късо разстояние по долината на плаващите пясъци, когато Таита спира и се обръща. Другите две возила също спират.

— Какво има? — пита Нефер и Таита мълком вдига ръка.

В настъпилата тишина всички чуват шума от приближаващата колона на Трок. Внезапно челото й се показва между далечните дюни.

Първата колесница с Трок рязко спира и той крещи на Иштар:

— В името на кръвта и семето на Севт, чародеят те надхитри отново! Не можа ли да се сетиш, че ще се върнат и ще завладеят колесниците от нашия пост?

— Ти да не би да се сети? — тросва се Иштар. — Нали си голям пълководец.

Трок понечва да го прасне през татуираната мутра, но като вижда погледа му, решава, че няма да е много разумно. Отпуска ръка.

— Какво ще правим сега, медеецо? Така ли ще го пуснеш да си върви?

— Пред тях има само един път и по него идва Цандер с двеста колесници. Те все още са между двата мелнични камъка — посочва мрачно Иштар. Свирепа усмивка огрява лицето на Трок. В гнева си почти е забравил Цандер.

— Слънцето вече изгря. Имаш дълъг ден пред себе си, за да се върнеш обратно на оня бряг и да подновиш преследването. Чувствам дирята им в ноздрите си. Ще хвърля нова мрежа, за да ги оплета в нея и като вярно куче, ще те заведа при дивеча.

Трок препуска до ръба на подвижните пясъци точно срещу трите колесници на отвъдния бряг. Успява да издаде смях и да изрисува широка усмивка, които са почти убедителни.

— Доставя ми почти същото удоволствие, както и на вас, приятели мои. Отмъщението е блюдо, което трябва да се поднесе студено. В името на Севт, ще му се насладя изцяло!

— Не пали огън, докато заекът е още в гората — отвърна Минтака.

— Няма. Но не мислете, че хубавите изненади за вас са свършили.

Усмивката му увяхва, когато трите колесници потеглят през пустинята, а Минтака му маха весело с ръка. Макар да си дава сметка, че тя го дразни нарочно, гневът му е толкова голям, че усеща огън в стомаха си.

— Назад! — крещи Трок. — Назад към хребета!

60

Продължават пътя си, а Таита все по-често вдига поглед към небето. Лицето му е сериозно и загрижено, а жълтеникавите облаци се спускат все по-ниско.

— Никога е съм виждал подобно небе — казва Хилто, когато спират да напоят конете след няколко часа. — Боговете са сърдити.

Откриха верния път с необикновена лекота. Разклонението, от което тръгнаха в грешна посока, се вижда отдалеч. Направо не е за вярване, че не са могли да забележат така ясно очертаната редица високи камъни, както и дълбоките коловози, оставени от стотици кервани, в сравнение с които следите към плаващите пясъци, приличат на драскотини.

— Иштар ни е заслепил — мърмори Нефер, докато приближават разклонението, — но този път няма да се оставим толкова лесно на козните му. — Поглежда към необикновеното небе и прави знак срещу зли сили. — Ако такава е волята на боговете! — добавя той.

С трениран поглед на военен, Хилто пръв забелязва облака прах отпред. Прихлупеното облачно небе го е скривало до този момент, когато е наближил съвсем. Хилто изравнява колесницата си с Таита и крещи:

— Магьоснико! Пред нас има много колесници.

Спират и се взират напред. Облакът приближава.

— На какво разстояние са?

— Половин левга или по-малко.

— Мислиш ли, че Трок може да има още един отряд на разположение?

— Ти по-добре от мен знаеш, че това е обичайна практика при хиксосите. Не помниш ли битката при Дамен? Когато Апепи ни сгащи между два отряда?

— Дали ще стигнем разклонението, преди да ни открият? — попита Таита и Хилто присвива очи.

— Може би. Но ще бъде голямо бягане.

Таита поглежда назад.