Чародей

— Мисля, че се мъчат да открият заобиколен път — казва Минтака.

— Таита ще ги спре — заявява Нефер с увереност, каквато не изпитва.

Иштар скача внезапно с възобновено самочувствие, грачи като гарван и сочи на юг.

— Избира пътя, който ни показа сокола — тихо промълвя Таита. — Още не сме в безопасност.

Хората на Трок се качват по колесниците. Иштар застава до Трок в първото возило и колоната потегля на юг, покрай виещата се река от смъртоносна кал. Войниците крещят обиди и заплахи към малката група на отвъдния бряг.

След като прахът се сляга, бегълците забелязват, че Трок е оставил малък отряд — пет колесници с десет войника — за да ги държат под око. Скоро и последната колесница изчезва зад дюните.

— Трок ще намери пътя към нас още преди да мръкне — предсказва Таита.

— Какво можем да сторим? — пита Нефер.

Таита се обръща към него:

— Ти си фараонът. Ти си Господар на десет хиляди колесници. Дай ни заповеди, Велики!

Нефер го гледа онемял пред такава гавра. После поглежда в тия древни очи и не забелязва в тях подигравка. Гневът се надига в гърлото му с горчивия привкус на жлъч.

Понечва да каже, че са загубили всичко, колесниците и водата, че пред тях се е простряла палеща пустиня и ги преследва неуморна армия, но Минтака докосва ръката му, за да го възпре. Отново поглежда Таита в очите и го озарява вдъхновение.

Съобщава им плана си и още преди да свърши, Хилто се смее щастливо, а Мерен потрива доволно ръце. Минтака се изправя горда до него.

След като дава разпорежданията, Таита кима.

— Това е боен план на истински фараон! — казва той. Гласът му е равен и безизразен, но в погледа свети одобрение. Най-после е сигурен, че възложената му от Лострис задача, ще бъде скоро изпълнена. Нефер е почти готов да поеме в ръце собствената си съдба.

58

Не са изминали и няколко левги, когато Иштар сочи напред. Трок спира колоната и втренчва поглед в странното жълто сияние. Долината пред тях се стеснява рязко.

— Какво е това? — пита той. Прилича на гигантско морско чудовище, което плува в жълтата тиня. Гръбната му перка ясно се откроява, твърда и черна.

— Това е нашият мост — казва Иштар. — Рид от глинести шисти, по който ще минем на отвъдния бряг.

Трок изпраща двама от най-добрите си хора, да проучат рида. Те притичват леко по него и стигат отвъд със сухи сандали. Обръщат се, махат с ръце и крещят. Трок тръсва юздите и конете тръгват след двамата. Цялата колона се източва по хребета.

Щом всички се събират на другия бряг, Трок обръща поглед на север, като проследява долината към мястото, където за последен път са видели Таита и групата му.

Не са преодолели и половината от разстоянието, когато отгоре им надвисва жълт облак, отвратителна гадост, която се превръща в непрогледна мъгла и довежда преждевременно нощта. Колоната е принудена да спре.

— Конете са уморени. — Трок се опитва да поддържа висок духа на офицерите си, когато пристигат при него, за да получат нареждания. — Нека ги напоят и да почиват заедно с хората. Ще тръгнем призори. Чародеят няма къде да върви пеша и без вода. Ще ги пипнем още утре до пладне!

59

Таита махна превръзките от краката на Минтака и кимна доволен. След това ги накисна в солената кал на тресавището и ги превърза наново. Въпреки протестите й, Нефер я накара да обуе собствените му сандали. Те бяха големи, но поради превръзките й станаха по мярка.

Нямаха никакъв багаж, ни вода, ни храна, нито оръжие, нищо, освен дъските от потъналата колесница. Под любопитните погледи на хиксосите, Нефер ги поведе по склона на висока дюна, в посока изток. Стигнаха билото задъхани. Жаждата ги мъчеше вече непоносимо.

Нефер хвърли последен поглед към плаващите пясъци. Войниците на Трок са разпрегнали конете, подредили колесниците в кръг и започваха да палят огън. Нефер им отправи подигравателно приветствие и всички потънаха зад хребета. Щом се скриха от погледа на врага, петимата спряха.

— Всяко усилие ще ни струва скъпо — предупреждава Нефер. — Още дълги часове няма да имаме вода.

Докато лежат с отворени уста върху горещия пясък, всички се ослушват тревожно за шум от колесници. Минтака изразява общия страх на глас:

— Да се помолим на боговете, да не позволят на Трок да намери брод и да се върне тук преди смрачаване.

След като си отдъхват, Нефер ги повежда скрити зад дюната, успоредно на коварната кална река. Изминават съвсем късо разстояние, но в нетърпимата жега усилието им струва много. Още един път спират за почивка в изнервящата жълта мъгла. Не чакат много, преди над главите им да се спусне мрак.

Нощта не намалява горещината кой знае колко. Връщат се обратно на хребета и виждат огньовете на хиксосите отвъд. Оскъдната светлина им позволява да се ориентират в разстановката на малкия лагер.

Колесниците са разположени в кръг, а конете са вързани за колелата им. Двама души са будни край огньовете, а останалите лежат на постелките си, вътре в кръга.