Чародей

Странната двойка си проби път през множеството от хора, коне и колесници, което пълнеше тясната централна улица на сринатия град. Съблекли се голи в жегата, двадесетина войника в жива верига вадеха с кофи оскъдната горчива влага на древен подземен водоизточник. Някога той и други като него са снабдявали изобилно с вода един богат и многолюден град, разположен на главния път от Нил към Червено море. После, преди много векове, земетресение разместило земните пластове и прекъснало достъпа на подпочвените води до повърхността. Галала загинал от жажда. Днес водата едва стига да напои двеста коня и да напълни меховете на хората.

Таита води Нефер по тесни улички, край храмове и палати, населени днес единствено от скорпиони и гущери, докато стигнат пустия централен площад. По средата се издига паметник на Благородния Тан и неговия триумф над бандитските армии, които за малко не изтръгнали живота от гърдите на най-богатата и могъща държава в света. Той представлява чудновата пирамида, издигната от човешки черепи и защитена с навес от червени каменни плочи. Повече от хиляда черепа се хилят срещу момчето, докато чете на глас надписа върху каменна колона.

— Отрязаните ни глави са свидетелство за водената тук битка, в която загинахме под меча на Тан, Благородния Хараб. Нека идните поколения се поучат от делата на този могъщ воин и прозрат славата на боговете и мощта на праведните хора. Вписано в четиринадесетата година от властването на Бог фараон Мамоз.

Клекнал в сянката на паметника, Таита наблюдава принца, който се разхожда около него с ръце на кръста, като спира на всеки няколко крачки, за да го разгледа от всички възможни ъгли. Чертите на Таита са безизразни, но в очите грее топлина. Любовта му към момчето крие корените си в живота на други двама люде. Първата е Лострис, царица на Египет. Таита е евнух, но кастриран след достигане на полова зрялост. Един път се влюби и поради физическото си осакатяване, тази любов беше най-чиста и изцяло отдадена на царица Лострис, баба на Нефер. Беше толкова изгаряща любов, че и днес, двадесет години след смъртта й, тя продължава да е в центъра на мирозданието му.

Вторият човек, извор на любов към Нефер, е Тан, Благородният Хараб, в чиято чест е издигнат този паметник. За Таита, той е по-скъп от брат. Вече и двамата ги няма, и Лострис, и Тан, но смесената им кръв продължава да тече във вените на момчето. Греховната любов роди преди много години момчето, което порасна и стана фараон Тамоз — бащата на принц Нефер, за да води днес колоната бойни колесници.

— Тата, покажи ми на кое място заловихте водача на разбойниците. — Гласът на Нефер трепери от възбуда и началото на пубертета. — Да не би да е тук? — Момчето тича към съборена стена, в южния край на площада. — Разкажи ми пак!

— Не, стана ей тук. От онази страна — отвръща Таита, изправя се и прекосява площада, с дългите си като на щъркел крака, до източната стена. Вдига поглед към срутената й горна част.

— Негодникът се казваше Шуфти, имаше само едно око и беше по-грозен от бог Сет2. Искаше да се измъкне, като прехвърли тази стена. — Таита се навежда и вдига парче печен кирпич, което хвърля неочаквано нагоре. То прелита над стената. — Пукнах му главата и го смъкнах долу още с първия камък.

Макар да познава от личен опит неимоверната сила на стареца и знае, че издържливостта му е легендарна, момчето е смаяно от това хвърляне. По-стар е от планините, по-стар и от баба ми, след като се е грижил някога за нея, както сега за мен, чуди се Нефер. Човек би казал, че е видял поне двеста разлива на Нил3 и лично е построил пирамидите. А на глас пита:

— Ти ли му отряза главата, Тата? Ти ли я сложи върху купчината? Принцът сочи зловещия паметник.

— Много добре знаеш цялата история — разказвал съм ти я сто пъти. — Таита показва фалшива неохота да величае делата си.

— Разкажи ми пак! — нарежда Нефер.

Таита седна на каменен блок, а Нефер се настани с щастлив вид в нозете му и ненаситно слуша, докато овнешките рогове засвириха сбор и ехото им се понесе в далечината, между двете канаристи стени.

— Фараонът ни зове — каза Таита и поведе момчето обратно.

Пред срутените стени се вдига страхотна глъчка. Колоната се готви за преход през дюните. Водните мехове са отново издути, а войниците проверяват хамутите на впряговете, преди да се качат на колесниците.

Фараон Тамоз погледна над главите на войската си и повика Таита с кимване на глава. Двамата се отдръпнаха, за да не ги чуят офицерите. Благородният Наджа понечи да тръгне с тях, но Таита прошепна нещо в ухото на фараона и Тамоз го върна с една дума. Обиденият пълководец се изчерви от унижение и хвърли на Таита остър като бойна стрела поглед.

— Обиди Наджа. Някой ден може да не се случа наблизо, за да те защитя — каза фараонът.

— Не можем да имаме вяра никому — отвърна Таита. — Не и преди да размажем главата на предателската змия, която се вие около колоните на двореца ти. Докато се върнеш от похода на север, само двамата трябва да знаем къде ще заведа принца.