Чародей

Таита гледа тази ужасяваща местност с носталгия и чувство, че си отива у дома. В същата пустош се бе сврял като ранено животно след смъртта на любимата кралица Лострис. По-късно, когато минаха години, а с тях и част от мъката, той още веднъж бе привлечен от мистериите и пътя на великия бог Хор. Отиде в пустошта като лекар и хирург, като познавач на известните науки. Сам сред недостъпната пустиня, той откри пътища към разума и душата, по които рядко тръгва смъртен. Отиде там като човек, а се върна извисен до великия бог Хор, адепт на непознати тайни, достъпни за малцина.

Таита току-що се бе върнал в света на хората, когато царица Лострис го посети в съня му. Спеше в отшелническата си пещера при Гебел Нагара. Тя пак беше готова за сватба, свежо, петнадесетгодишно момиче — пустинна роза в пръв цъфтеж и обсипани с роса листенца. Дори в съня сърцето му литна и поиска да изскочи от гърдите.

— Любими Таита — прошепна тя, като го събуди с докосване по бузата. — Ти си един от двамата мъже, които съм обичала. Тан е при мен, но преди да дойдеш и ти, ще ти поставя една задача. Ти никога не си ме подвеждал. Знам, че и сега няма да го сториш, нали Таита?

— На твоите услуги съм, господарке. — Гласът проехтя неестествено в ушите му.

— Тази нощ в Тива ще се роди едно дете. В моя град със сто порти. То е син на моя син. Ще го нарекат Нефер, което означава чист и съвършен по тяло и дух. Горещо желая той да отнесе моята и на Тан кръв до трона на Горен Египет. Още отсега обаче, над главата на бебето се събират облаци. Няма да успее без твоята подкрепа. Единствен ти можеш да го закриляш и напътстваш. Всички знания и целия опит, които доби в пустинята, трябва да послужат на тази цел. Върви при Нефер! Върви при него и не го напускай, докато не изпълниш задачата си! След това ела при мен, любими Таита! Ще те чакам, а бедната ти осакатена мъжественост ще ти се върне. Ще бъдеш цял и непокътнат, когато отново застанеш редом с мен, ръка за ръка. Не ме разочаровай, Таита!

— Никога! — викна Таита в съня си. — Не съм го правил, когато беше жива. Няма да го сторя и сега.

— Знам — каза Лострис, със сладка, омайна усмивка и образът й се стопи в пустинната нощ. Таита се събуди, с мокро от сълзи лице и събра оскъдните си вещи. Спря пред входа на пещерата, колкото да се ориентира по звездите. Инстинктивно потърси с поглед ярката звезда на богинята. На седемдесетия ден от смъртта на царицата, вечерта, когато приключи дългия ритуал по балсамирането й, тя се появи неочаквано на небето — голяма червена звезда, светнала на място, където нямаше нищо преди това. Таита я откри и стори поклон. После тръгна към западната пустиня, назад към Нил и град Тива, красивата Тива със сто врати.

Това се случи преди повече от четиринадесет години и сега той жадува да се върне в тези мълчаливи места, защото само там могат да се разгърнат с пълна сила скритите заложби. Само там може да изпълни заръката на Лострис. Само там може да прехвърли на принца част от тайнствената си мощ. Защото усеща, че облаците, за които го предупреди любимата, започват да се сгъстяват.

3

Когато в третата нощ след напускането на Галала, съзвездието на Дивите магарета стигна зенита на северния небосклон, фараонът нареди на колоната да спре за водопой. Хората хапнаха набързо сушено на слънце месо, фурми и студени просени питки. После продължиха. Този път роговете мълчаха, понеже бяха на територия, често патрулирана от колесниците на хиксосите.

Колоната продължи в лек тръс. Пейзажът рязко се промени. Безплодната пустиня свърши и сега напредваха в полите на хълмове, покрай речната долина. Под себе си виждаха ивица гъста растителност, далечна и мрачна, която очертава течението на великата Майка Нил. Завършиха големия обход на Абнуб и сега се намираха в гръб на главните сили на противника, разположени край реката. Макар и малобройни, в сравнение с войската на Апепи, тук са събрани най-добрите войни от армията на Тамоз, което ще рече — в света. Освен това, на тяхна страна е и факторът изненада.

Когато фараонът предложи тази стратегия на военен съвет и съобщи, че лично ще ръководи похода, всички се възпротивиха с цялата жар, която можеха да си позволят срещу думата на един бог. Даже старият Крат, някога най-безразсъден и свиреп войн, прокара пръсти през гъстата си бяла брада и измуча:

— В името на обрязаната кожа от пишката на Сет, аз не съм ти сменял посраните пелени, за да те пратя сега право в ръчичките на Апепи. — Беше може би единственият човек, който може да си позволи подобни приказки пред богочовека. — Прати другиго да свърши тая черна работа! Оглави атаката, щом това ти доставя удоволствие, но не се пъхай в пустинята, за да те излапат джиновете и вампирите. Египет, това си ти. Ако загубим теб, губим всичко!